Решение № 6384 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 238/2012 г.

Решение № 6384 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 238/2012 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Родина Турист" АД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 5012 от 9.11.2011 г. по адм. дело № 6918/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, второ административно отделение, 37-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - контролен орган при Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 5012 от 9.11.2011 г. по адм. дело № 6918/2011 г. Административен съд - София-град, второ административно отделение, 37-и състав, е отхвърлил жалбата на "Родина Турист" АД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу задължителни предписания, дадени по т. 1 и 2 от протокол за извършена проверка изх. № 0104-9894 от 14.06.2011 г. на началник отдел "Рискови производства и дейности" и главен инспектор при Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, потвърдени с решение изх. № 0104/10926 от 1.07.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че "Родина Турист" АД само е начислило във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за месеците март и април 2011 г., но не ги е изплатило. Правилно първоинстанционният съд е посочил в мотивите към обжалваното решение, че в чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ е въведено самостоятелно задължение за работодателя в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, както и че неизплащането представлява нарушение на трудовото законодателство. Изплащането на трудовото възнаграждение е едно от основните задължения на работодателя по трудовото правоотношение (чл. 128 и чл. 242 КТ). То представлява престацията от работодателя на работника или служителя за предоставената му на разпореждане и за ползване работна сила. Тази корелативна връзка между предоставената работна сила и трудовото възнаграждение е неговата същностна черта, изразена и в наименованието му. Трудовото възнаграждение е основният стимул за труда на работника или служителя. То е неразривно свързано с осъществяването на правото на труд, най-често е негова цел и необходимо условие за достойно човешко съществуване (Решение № 14 от 23.11.2000 г. на Конституционния съд, обн., ДВ, бр. 98 от 2000 г.). В тази връзка е и разпоредбата на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България. Ето защо не може да бъде споделена тезата на касатора, че нормите на КТ, уреждащи заплащането на трудовото възнаграждение, са диспозитивни и не създават правила за задължително поведение. След като безспорно е било установено посоченото по-горе нарушение на трудовото законодателство, то контролният орган на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София законосъобразно и с оглед на правомощията му, изрично уредени в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с чл. 399, ал. 1 КТ, е дал процесните задължителни предписания на работодателя, с които предписания се цели преустановяване на нарушението и отстраняване на вредните последици от него. Предвид изложеното тезата на касатора, която е в смисъл, че изплащането на трудовите възнаграждения не подлежи на административен контрол, не намира опора в цитираните текстове на Кодекса на труда. Със задължителните предписания, дадени по т. 1 и 2 от протокол за извършена проверка изх. № 0104-9894 от 14.06.2011 г. на началник отдел "Рискови производства и дейности" и главен инспектор при Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, не се съдържа санкция за "Родина Турист" АД, а само задължение за изплащане на трудовите възнаграждения в срок до 30.06.2011 г. Задължението по чл. 245, ал. 2 от КТ за изплащане на забавеното трудово възнаграждение ведно със законната лихва не представлява санкция за административно нарушение, а гражданскоправна последица от забавеното плащане по трудовото правоотношение. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и други подобни. Грешки от посоченото естество в обжалваното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,