Определение № 487 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4324/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. М. Н. срещу определение № 266 / 28.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2554/2016 г. по описа на Върховен касационен съд, ГК, ІII г.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане от 03.07.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 409/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, III с-в, с което му е разпоредено да внесе 15,00 лева държавна такса по частна касационна жалба срещу определението по делото.Излага несъгласие с изводите на съда и навежда твърдения по отношение на затрудненото си материалното си положение. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледано по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното определение предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане жалба на Н. срещу разпореждане по администриране на частната му касационна жалба срещу определение на СГС. Съдът изрично е посочил, че разпореждането, съдържащо указание за внасяне на държавна такса не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, предвиждащи обжалваемостта на тези съдебни актове. Обжалваното определение на ВКС, ІII г.о. е правилно и следва да бъде потвърдено. Съдилищата извършват правораздавателната си дейност единствено и само по реда, предвиден в процесуалния закон. Поради това обжалването е строго формална законоустановена дейност, чиято допустимост е обусловена от предвиденото в закона. След като разпореждането за внасяне на държавна такса по подадена частна жалба не представлява съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона изрично е предвидено обжалването му, подадената частна жалба срещу разпореждане от 03.07.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 409/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, III с-в е недопустима и правилно е оставена без разглеждане от предходния състав на ВКС. Нормите, установяващи възможността определен съдебен акт да бъде обжалван, са императивни и съдът и страните са длъжни да се съобразяват с тях. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,