Определение № 9085 от 23.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5885/2024 г.
ВАСПето отделение23.07.2024 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3801 от 11.04.2024 г., постановено по административно дело № 474/2022 г.. от Административен съд София- град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. Б. М. срещу определение № 3801 от 11.04.2024 г., постановено по административно дело № 474/2022 г. от Административен съд София град, с което е върната подадената от нея частна жалба против определение № 4874/08.06.2023 г., постановено по същото дело. По наведени доводи за неправилност на определението, се иска отмяната му. По делото, срещу същото определение е постъпила и частна жалба от Е. - В. В. М. с искане за отмяна на определение № 3801/2024 г., което не е съобразено със ЗХУ. Преписи от жалбите са изпратени на насрещната страна – Ректора на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с указания за възможността в тридневен срок от получаването ѝ да подаде възражение с писмени доказателства срещу тях, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: С определение № 4874 от 08.06.2023 г., постановено по адм. дело № 474/2022 г. АССг оставя без разглеждане подадените от В. и Е. - В. М. частни жалби против разпореждания от 27.02.2023 г. и от 25.04.2023 г., постановени по същото дело и прекратява касационното производство по това дело, като приема, че обжалваните разпореждания не подлежат на обжалване, тъй като не са от категорията на посочените в чл. 229 АПК. Срещу това определение са постъпили жалби от двете жалбодателки до ВАС чрез АССг. С разпореждане от 17.07.2023 г. съдът е указал на същите, че следва да внесат по 30 лв. държавна такса за всяка от тях, което им е съобщено с писма с обратни разписки на 24.07.2024 г. Със същото им е указано, че нередовността следва да бъде отстранена в 7 дневен срок, а в случай, че не разполагат със средства в същия срок следва да направят искане за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса. С влязло в сила определение № 10477 от 28.11.2023 г, постановено по адм. дело № 474/2022 г. АССг оставя без уважение искането на В. и Е. – В. М. за освобождаване от заплащането на такси и разноски по подадената частна жалба срещу определение № 4874/08.06.2023 г. и повторно указва на същите да изпълнят указанията, дадени им в разпореждането от 17.07.2023 г. С разпореждане от 13.02.2024 г. АССГ отново е указал на частните жалбодателки да отстранят констатираните с разпореждане от 17.07.2023г. нередовности и в 7 дневен срок от получаване на съобщението да внесат дължимата държавна такса. Съобщенията са изпратени на посочения от тях адрес, но не потърсени, при което разпореждането им е съобщено по реда на чл. 18а, ал.10 АПК, като съобщенията са поставени на таблото на 25.03.2024 г. и са свалени на 03.04.2024 г. Дадените указания не са изпълнени, при което с обжалваното пред настоящия състав определение № 3801 от 11.04.2024 г., постановено по адм. дело № 474/2022 г. АССг разпорежда връщането на подадените от М. частни жалби против определение № 4874 от 08.06.2023 г., постановено по същото дело. Определението е правилно. При неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите на подадените частни жалби законосъобразно – при наличие на предпоставките по чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК АССг е върнал частните жалби. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
7- чл. 18, ал. 10 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 229 АПК
- чл. 213, ал. 1
- чл. 229
- чл. 234
- чл. 236