Определение № 5834 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5225/2025 г.

Постъпила е частна жалба от адв. Ж. Д. Д. от гр. Велико Търново, срещу Определение №1340 от 24.04.2025г. по адм. дело №794/2024г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на Д. за отмяна на наложената и с протоколно Определение от 10.04.2025г. „Глоба“ в размер на 100 лева за неизпълнение на разпорежданията на съда. В частната касационна жалба се излагат основания за неправилност на изводите на първоинстанционния съдия, респ. се настоява да отмяна на определението и на наложената и от съда глоба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 2 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество и за основателна. С протоколно определение от 10.04.2025г. първостепенният съд е санкционирал пълномощника на жалбоподателя - „ИППМП Дейони- д-р Р. Рачев“ЕООД, като е наложил на адв. Д. „Глоба“ в размер на 100 лева за неизпълнение на разпорежданията на съда. Мотивирал се е, че заседанието е пето по ред, а по причини, стоящи изцяло в страната и нейния процесуален представител, тепърва се формулират доказателствени искания, въпреки дадените многократни възможности за това от съда. В тази връзка е прието, че поведението на страна затруднява хода на производството, поради което е налице и хипотеза на чл.89 т.2, във вр. с чл.91 ал.2 от ГПК – за налагане на „глоба“ на процесуалния представител на дружеството – адв. Д.. С определението си от 24.04.2025 г. административният съдия е отказал да отмени наложената глоба, като е посочил, че именно в поведението на процесуалния представител на жалбоподател се корени причината за забавяне на разглеждане на производството. На първо място следва да се посочи, че съдът е наложил санкцията на процесуалния представител на страна по делото на основание чл.89, т.2 във вр. с чл.91 ал.2 ГПК, но в АПК е налице собствена уредба по въпроса, която макар и идентична с тази по ГПК, е приложимото право, след изменението на Кодекса, направено с ДВ бр.15/2021г. Т.е. санкцията е следвало да е по приложението на чл.143а АПК. Извън горното, в самото определение, с което е наложена глобата, е посочено, че и страната, и нейния процесуален представител имат поведение, насочено към формулиране на нови доказателствени искания, но впоследствие е посочено, че съдът намира, че поведението на страна представлява такова, което затруднява хода на производството и именно тя следва да бъде санкционирана. Въпреки това санкцията е наложена на адв. Д.. Извън изложеното, следва да се отбележи, че за съда са били налице и други процесуално уредени възможности да дисциплинира страната или процесуалния и представител, вкл. като определи краен срок за събиране на доказателства(така чл.157 ал.1 ГПК), като посочи, че с изтичането му делото ще се гледа без тях(чл.158 ал.1 ГПК) или да приложи последиците при възпрепятстване на доказването, регламентирани с чл.161 ГПК. Същественото в случая обаче, че в определението, с което е наложена глобата, не се визират конкретните разпореждания, които не е изпълнил пълномощникът, за да се установи дали той поначало е бил техен адресат, а ако такава е била страната, то незаконосъобразно в случая е ангажирана по същество административно-наказателната отговорност на друг правен субект. Консеквентно това обосновава извода на този съд – за отмяна на Определение №1340 от 24.04.2025г. по адм. дело №794/2024г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на Д. за отмяна на наложената и с протоколно Определение от 10.04.2025г. „Глоба“ в размер на 100 лева за неизпълнение на разпорежданията на съда, като вместо това въпросът се реши по същество от касационната инстанция и наложената „Глоба“ в размер на 100 лева се отмени. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение