Определение № 2956 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1361/2025 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ /БАН/, представлявана от председателя – чл.кор. Е. С., против въззивно решение № 6352/19.11.2024 г. по в. гр. д. № 7748/2024 г. на Софийски градски съд в частта, с която като краен резултат предявеният от БАН против М. Г. Г. – П. иск по чл.92 ЗЗД е отхвърлен за разликата над размер 1583,72лв. до размер 8895,30лв. – неустойка по чл.14, ал.1 от Договор за наем № ДНФЛ-1/10.01.2018г. за периода от 15.07.2020г. до 13.01.2021г., ведно със законната лихва,считано от подаването на исковата молба -14.01.2021г. до окончателното изплащане. Закрито съдебно заседание за производството по чл. 288 ГПК е насрочено за 24.09.2025 г. С молба вх. № 10423 от 04.06.2025 г. по описа на ВКС, касаторът – ищец в производството – БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, представлявана от председателя – чл.кор. Е. С., е уведомил съда, че между него и ответницата по жалбата – ответник в производството, е постигнато съгласие за сключване на извънсъдебно споразумениеза уреждане на правния спор, предмет на касационното производство. С оглед горното касаторът е заявил недвусмислено и категорично, че оттегля касационната си жалба изцяло и моли производството по нея да бъде прекратено. Настоящият съдебен състав на ВКС, като взе предвид изложените съображения и провери данните по делото, намира следното: Страната, която е инициирала с подаването на касационна жалба настоящото производството, може, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, да десезира съда. Това касаторът БАН е направил с писмената си молба, с която ясно и недвусмислено е заявил, че оттегля подадената касационна жалба. При това положение трябва да се приеме, че Върховният касационен съд е десезиран от разглеждането на последната и образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено. Десезирането обуславя процесуалната недопустимост на производството. При този изход разноски на касатора не се следват, а насрещната страна не е подала отговор по жалбата и не е претендирала присъждането на разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,