Определение № 1673 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1179/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. С. Л. срещу Определение № 2022/16.01.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 523/2026 г. С обжалваното определение е оставено без разглеждане искането на Р. С. Л. за спиране на изпълнението на „Решение на Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) за прекратяване на конкурс за длъжността „Главен юрисконсулт“ в Дирекция „Правна“, отдел „Нормативни актове и правно осигуряване“, обективирано в извлечение от Протокол с изх. № 94-00-409-1/25 от 13.01.2026 г.“. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното определение да се отмени. Претендира разноски. Допълнително са депозирани допълнение към частната жалба и молби с доказателствени искания и приложени доказателства. Ответникът по частната жалба – председателя на Комисията за регулиране на съобщенията оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Пенев. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение решаващият съд, след като е установил относимите към спора, факти е приел, че искането за спиране е недопустимо. В тази връзка е изложил съображения, че по преписката липсва Решение на председателя на Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) за прекратяване на конкурс за длъжността „Главен юрисконсулт“ в Дирекция „Правна“, отдел „Нормативни актове и правно осигуряване“, обективирано в извлечение от Протокол с изх. № 94-00-409-1/25 от 13.01.2026 г., както било посочено в жалбата. Липсвали и данни проведената конкурсна процедура да е прекратена с акт на председателя на КРС. Посочил е, че в случая конкурсната процедура е приключила с Протокол от 08.01.2026 г., подписан от членовете на назначената конкурсна комисия, в който е посочено, че „конкурсната процедура приключва без класиране и без назначаване на кандидат на длъжност „главен юрисконсулт“ – 1 щатна бройка в отдел „Нормативни актове и правно осигуряване“, Дирекция „Правна““. Алтернативно е посочил, че дори и да се приеме, че се оспорва Протокола от 08.01.2026 г. на комисията за провеждане на конкурса или писмо с изх.№ 94-00-409-1/25/13.01.2026 г. на председателя на КРС, то искането за спиране е отново недопустимо, тъй като същите са изключени от съдебен контрол. В тази връзка и след анализ на разпоредбите на чл. 44, ал. 1, чл. 45, чл. 47 от Наредба за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители (НПКПМДС), чл. 10д, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е изложил съображения, че от съдебен контрол са изключени както Протоколът от 08.01.2026 г. на комисията за провеждане на конкурса, така и писмо с изх. № 94-00-409-1/25/13.01.2026 г. на председателя на КРС. Със същите не е и допуснато предварително изпълнение на административен акт – по силата на влязло в сила разпореждане на органа или по силата на закона, което да се спре на основание чл. 166, ал. 2 АПК. Определението е правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяна на същото. Съдът не е допуснал визираните в частната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, обсъдил е същите и не е игнорирал никое от тях, както счита жалбоподателят. Не са кредитирани и неистинни твърдения на административния орган. От доказателствата по делото се установява, че има издаден Протокол от 08.01.2026 г. на комисията за провеждане на конкурса и писмо с изх. № 94-00-409-1/25/13.01.2026 г. на председателя на КРС. От протокола се установява ,че конкурсната процедура приключва без класиране и без назначаване на кандидат на длъжността, за заемането на която е обявен конкурсът. С писмо с изх. № 94-00-409-1/25/13.01.2026 г. частният жалбоподател е уведомен за това. Определението съответства и на материалния закон. Изводите на решаващия съд съответстват на приложимото право и към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 236 АПК. Липсата на административен акт, който да подлежи на съдебен контрол води до недопустимост и на искането за спиране изпълнението на същия. Липсва и допуснато предварително изпълнение на административен акт – по силата на влязло в сила разпореждане на органа или по силата на закона, което да се спре на основание чл. 166, ал. 2 АПК. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Предвид разрешаване на спора с окончателен съдебен акт, доказателствените искани направени с частната жалба са неотносими. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да се уважи. На основание чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) съдът следва да присъди разноските в евро, доколкото това е официалната парична единица в Република България, считано от 01.01.2026 г. Превалутирани, на основание чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, в съответствие с определеното в чл. 5 ЗВЕРБ, разноските в размер на 80 лева възлизат на 40,90 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение