Решение № 8314 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2025 г.

Производството е по реда на чл. 175 и сл. от АПК. Образувано е по постъпила молба от И. Г. Х., чрез процесуален представител, за поправка на очевидна фактическа грешка в дистозитива на Решение № 1217/04.02.2026г., постановено по адм. дело № 11807/2025г. на Върховен административен съд. В молбата се сочи, че съдът със своето решение е отменил изцяло оспорения РА № Р-22221418003736-091-001/03.12.2019г., поправен с РАПРА № П-22221419206639-003-001/09.12.2019г., но в диспозитива на съдебния акт е пропуснал да посочи, че РА се отменя и по отношение задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за 2015г. и 2016г. Ответната по молбата страна – Директор на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, не изразява становище по молбата. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд като съобрази изложените в молбата обстоятелства и доказателствата по делото, намира, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е и основателно. Установява се, че с решение № Решение № 1217/04.02.2026г., постановено по адм. дело № 11807/2025г. на Върховен административен съд е отменено решение № 27522/15.08.2025г., постановено по адм. дело № 2527/2023г. на Административен съд София – град, в частта в която е отхвърлена жалбата на И. Х. против РА № Р-22221418003736-091-001/03.12.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с РАПРА № П-22221419206639-003-001/09.12.2019г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение № 244/13.02.2020г. на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, в частта за ангажирана отговорност на И. Г. Х. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на „ВАС Резерв Интернешънъл“ ЕООД, в частта за ДДС за периода януари 2015г. – юни 2016г.; задължения за корпоративен данък за 2015г.; задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица за периода 01.03.-31.03.2016г.; задължения за ЗО, УПФ и ДОО за периода 01.01.2015г. – 30.04.2016г., ведно със съответните лихви за забава, вкл. и в частта за разноските, където И. Г. Х. е осъден да заплати на НАП сума в размер на 800лв., за юрисконсултско възнаграждение и вместо него процесния оспорен РА е отменен. Видно е от мотивите на съдебния акт е, че съдът е приел, че оспорения РА е изцяло незаконосъобразен, като той освен изброените по-горе задължения на РЛ вкл. и такива за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за 2015г. и 2016г. По отношение на тях липсва изписване в диспозитива на съдебния акт. Нормата на чл. 175, ал. 1 от АПК гласи, че По свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Както сочи в константната си практика ВАС, очевидната фактическа грешка представлява несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в съдържанието на решението. Фактическа грешка в съдебното решение е налице само когато има противоречие между приетото в мотивите и постановеното в диспозитива. За да е налице основание за поправка на очевидна фактическа грешка, следва не просто да е налице неточност, а неточност, която не позволява да се разбере действителната воля на съда или неточност, която води до разминаване между мотивите и диспозитива на съдебния акт. В конкретния случай е налице именно несъответствие между волята на съда изразена в мотивите към съдебния акт, сочеща на незаконосъобразност на целия РА вкл. и по отношение на задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за 2015г. и 2016г. и външното изразяване на тази воля в диспозитива на решението, където липсва посочване на тези задължения от отменения РА. Молбата като основателна следва да се уважи и да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива като след задължения за ЗО, УПФ и ДОО за периода 01.01.2015г. – 30.04.2016г. се чете и „задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.01.2015г. – 30.04.2016г.“, ведно със съответните лихви за забава. Воден от горното и на основание чл. 175 от АПК Върховен административен съд, осмо отделение