Определение № 327 от 09.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1429/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ш. Ш. И., Ф. Ш. Д., Я. Ш. М., Х. Ф. М., Ф. Ф. М. срещу определение № 1237/27.05.2020 г. по в. гр. д. № 5770/2018 г. на Апелативен съд София, с което е оставено без разглеждане искане на жалбоподателите по молба вх. № 19 727/01.11.2020 г. Жалбоподателите, чрез своя процесуален представител, правят оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение, тъй като неправилно съдът е възприел, че се иска изменение на определение № 3443/22.10.2019 г., а не на решение № 2310/22.10.2019 г., каквото е било действителното формулираното искане. Поради тези доводи жалбоподателите молят атакуваният акт да бъде отменен, а делото на бъде върнато на въззивния съд с указания за произнасяне по действително направеното искане от 01.11.2019 г. Ответниците по жалбата ЗК „Лев Инс“ АД и „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ не ангажират становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по в. гр. д. № 5770/2018 г. на Апелативен съд София е образувано по въззивни жалби и на двете страни срещу решение № 843/07.02.2018 г. на Софийски градски съд. С въззивното решение жалбата на застрахователното дружество е уважена и присъденото в полза на наследниците на Ш. Р. М. обезщетение е намалено от 120 000 лв. на 90 000 лв. С молба от 28.06.2019 г. настоящите жалбоподатели са сезирали въззивния съд с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските и присъждане в тяхна полза на допълнителни разноски, представляващи възнаграждение за адвокатска защита. На 22.10.2019 г. от Апелативен съд София е постановено решение № 2310, с което е отстранена очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1424/13.06.2019 г. като е отменено решението на СГС и в частта за разноските съобразно изхода на спора. На същата дата е постановено определение № 3443, с което е изменено решение № 1424/13.06.2019 г., поправено с решение № 2310/22.10.2019 г., в частта му за разноските. На 01.11.2019 г. от жалбоподателите е подадена молба с искане за изменение на решение № 2310/22.10.2019 г. На същата дата е подадена и частна жалба срещу определение № 3443/22.10.2019 г. С обжалваното в настоящото производство определение № 1237/27.05.2020 г. от състава на Апелативен съд София е преценил, че с молбата от 01.11.2019 г. се търси изменение на определение № 3443/22.10.2019 г., което е счел за недопустимо, предвид разпоредбите в ГПК. С тези мотиви съдът е оставил без разглеждане подадената молба. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС, проверявайки изцяло правилността на обжалваното определение, счита, че действително въззивният съд е допуснал фактологическа грешка при преценка на кой негов акт се търси допълване по реда на чл. 248 ГПК. В същото време, обаче, крайният му извод, че молба вх. № 19 727/01.11.2019 г. е недопустима, се явява законосъобразен. За молителите /жалбоподатели в настоящото производство/ липсва правен интерес и предвидена в закона възможност да търсят изменение на решение, с което се отстранява очевидна фактическа грешка, тъй като предмет на това решение не е произнасяне по реда на чл. 78 ГПК с цел разпределяне на отговорност за разноски. Защита на твърдяното да е нарушено право на разноски следва да бъде осъществена по реда на Глава двадесет и първа чрез обжалване на определението, с което въззивният съд се е произнесъл по искане с правно основание чл. 248 ГПК, а именно определение № 3443/22.100.2019 г. Такава защита е реализирана с подаване на частна жалба вх. № 19 275/01.11.2019 г., по която е образувано ч. т. д. № 1430/2020 г. на ВКС, първо търговско отделение. Обжалваното определение се явява законосъобразно като краен резултат и следва да бъде потвърдено по различни от изложените в него съображения. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС