Определение № 50127 от 15.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 679/2022 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Образувано е по молба, наименована „запорно съобщение“ с вх. № 501856/30.03.2023г. и с вх. № 502468/10.05.2023г. на ЧСИ А. З., с която се иска превеждане на сумата от 31 537,01 лева, внесена от „ЛИДЕР МАГ“ ЕООД по специалната сметка на ВКС и служеща като обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 2 от 06.01.2022г. по в.т.д. № 1123/2021г. на Апелативен съд- София в частта, с която, след частична отмяна на решение от 22.07.2021г. по т.д.№ 2291/2019г. на Софийски градски съд е уважен предявеният на основание чл.79, ал.1 ЗЗД от „Гудуил Консултинг“ ЕООД срещу „Лидер Маг“ ЕООД иск за заплащане на сумата от 31 537,01 лева, представляваща възнаграждение по чл.5.2 от договор № 533/28.10.2013г. по проект с наименование „Повишаване на енергийната ефективност в „Лидер Маг“ ЕООД чрез закупуване на ново оборудване“ и номер в ИСУН 2020- В016КЕОР002-3.001-0050-С01, ведно със законната лихва от 01.11.2019г. до окончателното й плащане. „Гудуил Консултинг“ ЕООД, ползващ се от гаранцията, моли същата да се преведе по изпълнителното дело. Ответникът по молбата, „Лидер Маг“ ЕООД, в предоставения му от съда срок изразява становище паричната гаранция да бъде освободена и преведена по изпълнително дело № 20227690400208 по описа на ЧСИ А. З. за погасяване на задълженията му. Настоящият състав намира, че молбата за освобождаване на внесеното обезпечение следва да бъде уважена. С определение № 29 от 27.01.2022г. по ч.т.д. № 186/2022г. на състав на I-во т. о. на ВКС е спряно на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 2 от 06.01.2022г. по в.т.д. № 1123/2021г. на Апелативен съд- София, срещу внесено обезпечение в размер от 31 537,01 лв. съобразно удостоверение от 27.01.2022г., представено от счетоводството на ВКС. Съгласно представеното от счетоводството на ВКС удостоверение от 13.06.2023г., сумата от 31 537, 01 лв. е налична по сметката за обезпечения на ВКС. С определение № 50147 от 21.03.2023г. по т.д. № 679/2022г. на ВКС, II-ро т.о., постановено по реда на чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 2 от 06.01.2022г. по в.т.д. № 1123/2021г. на Апелативен съд- София, поради което от датата на постановяване на акта на касационната инстанция въззивното решение е влязло в законна сила. Видно от съдържанието на молба с вх. № 501856/30.03.2023г. на ВКС, изпълнително дело № 20227690400208 по описа на ЧСИ А. З., с рег. № 769 район на действие Окръжен съд – Търговище, е образувано на основание осъдително решение по т.д. № 1123/2021г. на Апелативен съд –София с взискател „ГУДУИЛ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД и длъжник „ЛИДЕР МАГ“ ЕООД за сумата от 47 420, 60 лева, от които главница 31 537,01 лева. На първо място, съгласно даденото задължително съобразно чл.130 ЗСВ тълкуване в т.2 от Тълкувателно решение № 6/2014 по тълк. дело № 6/2014г. от 23.10.2015г. на ОСГТК на ВКС, съдът не представлява трето задължено лице по смисъла на чл.508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда. Ето защо, върху внесените като обезпечение суми за спиране изпълнението на въззивното решение по чл.282, ал.2, т.2 ГПК не може да се налага запор, тъй като преценката за наличието на предпоставките за освобождаване на сумата по чл.282, ал.5 ГПК се извършва от съда. В тълкувателният акт е разяснено следното: Залогът на парична сума, внесена като гаранция по сметка на съд на основание чл.391, ал.2 ГПК, чл.398, ал.2 ГПК и чл.282 ГПК се учредява при условията на чл.181, ал.1 ЗЗД чрез внасяне на сумата по банковата сметка на съответния съд. При липса на договор между страните заложното правоотношение се подчинява на особени правила, уредени в специални правни норми на процесуалния закон относно процедурата и предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя /съдът/ чрез връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на залогополучателя, респ.отказ от освобождаване на сумата в случаите, когато гаранцията е внесена като обезпечение за причинени вреди на насрещната по спора страна и последната е предявил иск за обезщетяването им /чл.403, ал.2 и чл.282, ал.4 ГПК/. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно – чл.403, ал.2 ГПК – и съдът се произнася като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т.е. при осъществяване на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие /задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредиторазалогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл.82 ГПК/ в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че ЧСИ не може да наложи запор върху внесената гаранция, като писмата му следва да бъдат възприети като искане за превеждане по сметка на съдебния изпълнител на внесената като гаранция сума за удовлетворяване на вземането на залогополучателя- взискател, който се присъединява към молбата на ЧСИ. При така изложената фактическа обстановка, предвид образуваното изп.д. № 20227690400208 и постановеното окончателно определение № 50147 от 21.03.2023г. по настоящото дело, молбата следва да бъде уважена, като внесената парична гаранция в размер на 31 537,01 лева се преведе по банковата сметка на ЧСИ А. З. в „Банка ДСК“ АД: IBAN: [банкова сметка]; B.: STSABGSF., по изп. дело № 20227690400208, с длъжник по това изпълнително дело „ЛИДЕР МАГ“ ЕООД и взискател „ГУДУИЛ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на II-ро т. о.