Определение № 608 от 25.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1455/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 83, ал. 2 и чл. 95, ал. 5 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Йо – хо – хо“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], общ. Царево, обл. Бургас, представлявано от управителя И. П. И., против определение № 927 от 10.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3363/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което са оставени без уважение исканията на дружеството: 1) за предоставяне на правна помощ за приподписване на подадена частна касационна жалба с вх. № 5651/29.02.2024 г. от адвокат и изготвяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване; 2) за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса за същата частна касационна жалба. В частната жалба са инвокирани бланкетни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Частната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, съобразно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от ГПК, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване. За да остави без уважение исканията на „Йо – хо – хо“ ЕООД за предоставяне на правна помощ и освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че в случаите на чл. 83, ал. 2 ГПК, чл. 5 и чл. 24, т. 3 ЗПП не изключват освобождаване от такси и разноски по делото и на юридически лица, съответно – предоставяне на правна помощ. Приел е, че в случаи като процесния следва да се извърши преценка на заявените искания в светлината на съвместимостта им с принципа на ефективна съдебна защита по смисъла на чл. 47 от ХОПЕС и чл. 6 ЕКЗПЧОС и при съобразяване на релевантната практика на ЕСПЧ, СЕС и ВКС, т. е. следва да се съобрази: дали заплащането на дължимата държавна такса и/или разноски за адвокатска помощ в производството представлява ограничение на правото на достъп до съд и ефективна правна защита на жалбоподателя, което накърнява самата същност на това право; дали е насочено към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел, като в хода на тази преценка следва да се съобрази предметът на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство, както и възможността жалбоподателят ефективно да защити позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правноорганизационната форма, и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. Изхождайки от тези критерии, и посочвайки, че отчита в рамките на предоставената му възможност за преценка предмета на спора и етапа, на който се намира производството, значимостта на интереса, сложността на приложимото право и производство, както и размера на разноските, които трябва да се платят предварително, във връзка с което да се установи дали те съставляват непреодолимо препятствие за достъпа до правосъдие, съдебният състав на Софийския апелативен съд е формирал краен извод, че конкретният размер на дължимата държавна такса по частната касационна жалба – 15 лв., и размерът на евентуално дължимото адвокатско възнаграждение – 200 лв., обосновават неоснователност на твърдяната липса на възможност дружеството – молител да ги заплати. Тези изводи се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно практиката на ВКС съществува принципна възможност молител с правен статут на юридическо лице – търговско дружество да бъде освободен от внасяне на държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ, при условие че заплащането на таксата и непредоставянето на помощта биха представлявали за него непреодолимо препятствие за достъпа до съд. В този смисъл са определение № 562 от 25.10.2022 г. по ч. т. д. № 2220/2022 г., II т. о., определение № 285 от 05.07.2019 г. по ч. т. д. № 1234/2019 г., I т. о., определение № 193 от 24.04.2019 г. по ч. т. д. № 810/2019 г., I т. о., определение № 141 от 20.02.2019 г. по ч. т. д. № 52/2019 г., II т. о., определение № 122 от 12.02.2019 г. по ч. т. д. № 114/2019 г., II т. о., определение № 427 от 13.11.2020 г. по ч. т. д. № 1925/2020 г., I т. о., определение № 170 от 15.04.2020 г. по ч. т. д. № 209/2020 г., ІІ т. о., определение № 524 от 30.07.2019 г. по ч. т. д. № 908/2019 г., ІІ т. о. и др. С тези съдебни актове се съобразява практиката на ЕСПЧ (напр. решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България, решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша), както и практиката на Съда на Европейския съюз (напр. решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12, решения по дела С-69/14 и С-571/16). В случая молителят не твърди и не установява обстоятелства, от които може да се направи извод, че заплащането на таксата и непредоставянето на помощта биха представлявали за него непреодолимо препятствие за достъпа до съд. При лежащата върху него доказателствена тежест, „Йо – хо – хо“ ЕООД не установява някакви конкретни обстоятелства относно финансово-икономическото си състояние, обосноваващи основателността на исканията му за освобождаване от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ, нито представя каквито и да било доказателства. Така не може да се приеме, че той е в състояние на невъзможност за заплащането им поради финансово затруднение. В тази връзка, настоящият състав споделя служебно известната му практика на ВКС по постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 60431 от 01.12.2021 г. по ч. т. д. 1786/2021 г., I т. о. и определение № 170 от 15.04.2020 г. по ч. т. д. 209/2020 г., II т. о., с които е прието, че юридическо лице, подало молба за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса или искащо предоставянето на правна помощ, следва да докаже твърденията си досежно своето имуществено състояние, а за съда не съществува задължение да събира доказателства за установяване на последното. За съда съществува единствено възможност да извърши проверка за верността на декларираното чрез проверка в публично достъпните регистри досежно вписаните обстоятелства относно търговеца. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение