Определение № 138 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2662/2021 г.

ВКСII гражданско отделение07.07.2022 г.докладчик Камелия Маринова

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 2662 по описа за 2021 г. на ВКС, II гр.о. до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 93 от 26.04.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 165 по описа за 2021 г. на Апелативен съд-Варна. ОБЕЗСИЛВА определение № 93 от 26.04.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 165 по описа за 2021 г. на Апелативен съд-Варна. ПРИЕМА за разглеждане по компетентност за разглеждане частна жалба вх. № 6252 от 26.02.2018 г. на „Конами“ ЕООД против разпореждане № 921 от 02.02.2018 г. по в. гр.д. № 3334 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Варна за връщане на касационната жалба на „Конами“ ЕООД вх.№ 2660 от 25.01.2018 г. против постановеното въззивно решение № 1734 от 17.11.2017 г. ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 921 от 02.02.2018 г. по в. гр.д. № 3334 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Варна. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Конами“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. А. М., против определение № 93 от 26.04.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 165 по описа за 2021 г. на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено разпореждане № 921 от 02.02.2018 г. по в. гр.д. № 3334 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Варна за връщане на касационната жалба на „Конами“ ЕООД вх.№ 2660 от 25.01.2018 г. против постановеното въззивно решение № 1734 от 17.11.2017 г. С определение № 60148 от 7.10.2021 г. частното касационно производство е спряно до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС. Тълкувателно решение № 2 по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС е обявено на 23.06.2022 г., поради което производството по настоящото частно гражданско дело следва да бъде възобновено. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на Апелативния съд настоящият съдебен състав съобрази следното: С атакуваното определение на Апелативен съд-Варна е потвърдено разпореждане на Окръжен съд-Варна за връщане на касационна жалба. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. С Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че разпорежданията на окръжен съд за връщане на касационна жалба, на частна касационна жалба или на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК са действие по администриране, което окръжният съд не извършва в качеството си на въззивна инстанция. Следователно тези актове не попадат в приложното поле на действащата редакция на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т.е. не подлежат на обжалване пред Апелативен съд, а пред Върховния касационен съд. Поради изложеното определението на Апелативен съд-Варна следва да бъде обезсилено. Процесуалният спор относно правилността на разпореждане № 921 от 02.02.2018 г. по в. гр.д. № 3334 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Варна за връщане на касационната жалба на „Конами“ ЕООД вх.№ 2660 от 25.01.2018 г. против постановеното въззивно решение № 1734 от 17.11.2017 г., подлежи на разглеждане от ВКС, поради което по настоящото дело следва да се приеме за разглеждане частна жалба вх. № 6252 от 26.02.2018 г. на „Конами“ ЕООД. По правилността на разпореждане № 921 от 02.02.2018 г. по в. гр.д. № 3334 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Варна: Съдът е върнал подадената „Конами“ ЕООД касационна жалба като просрочена, като е приел, че дружеството е уведомено за въззивното решение чрез пълномощника си адвокат Р. Ф., макар последната да е отказала да получи съобщението. Доводите в частната жалба са, че адвокат Филиипова е имало пълномощно само за първоинстанционното производство. Твърдението не съответства на данните по делото. В съдебно заседание на 24.04.2009 г. в първоинстанционното производство е представено пълномощно от 23.04.2009 г. удостоверяващо представителната власт на адвокат Ф. по гр.д. № 1674/2009 г. на ВРС до окончателното му приключване във всички инстанции. До 29.11.2017 г., когато адвокат Ф. е отказала да получи съобщение за въззивното решение, съдът не е бил уведомяван за оттегляне или отказ от пълномощията. Неоснователно жалбоподателят черпи аргументи от чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като дължимостта на адвокатско възнаграждение за всяка инстанция е неотносимо към обема на представителната власт, уговорен в пълномощното. Доколкото съгласно чл. 51, ал. 3 ГПК адвокат с редовна представителна власт не може да откаже получаване на съобщение, то следва, че Варненския окръжен съд правилно е приел, че дружеството е уведомено за въззивното решение на 29.11.2017 г. и съответно постъпилата на 24.01.2018 г. касационна жалба е просрочена. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

Цитирани разпоредби

6