Определение № 362 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 369/2010 г.
ВКСII гражданско отделение27.09.2010 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение №247/09.06.2010г. на Върховен касационен съд,Второ гражданско отделение,постановено по гр.д.№146/2010г. по описа на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по член 274 ал.2,изречение второ от ГПК. Образувано е по частна жалба,подадена от Д. Д. И. и К. Г. И. против определение №247/09.06.2010г. на Върховен касационен съд,Второ гражданско отделение,постановено по гр.д.№146/2010г. по описа на същия съд,с което се оставя без разглеждане частна касационна жалба на К. Г. И. и Д. Д. И. срещу определение №235/19.01.2010г. по в.ч.гр.д.№2499/2010г. по описа на Варненски окръжен съд и е прекратено производството по делото. В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна. При извършената проверка касационният съд установи следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената частна жалба е неоснователна. С определение №25/19.01.2010г. по в.ч.гр.д.№2499/2010г. по описа на Варненски районен съд е отменено определение №17966/23.12.2008г. постановено по гр.д.№5703/2008г. по описа на Варненски районен съд и вместо него е постановено:отхвърля молбата на К. Г. И. и Д. Д. И. за допускане обезпечение на предявените от тях искове с правно основание член 124 ал.1 от ГПК против „А.”ЕАД гр.Варна. С определението,предмет на настоящата частна жалба,касационният съд е приел,че горепосоченото определение на въззивния съд,не е от категорията на съдебните актове визирани в член 274 ал.1 т.1 от ГПК,нито се обхваща от хипотезите на член 274 ал.3 т.1 и т.2 от ГПК и подлежи на двуинстанционно разглеждане,което с произнасянето на въззивния съд е изчерпано,а касационният контрол е недопустим. Съгласно Тълкувателно решение №1/21.07.2010г. на Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС определението,с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първа инстанция за обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение,не подлежи на касационно обжалване.Определенията на съда по обезпечаване на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане.ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд,а не и при произнасянето на въззивния съд като втора инстанция по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд,както е в настоящия случай.Ето защо ,изводите на касационният съд,че обжалваното определение,по което въззивния съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд за обезпечаване на иска,не подлежи на касационен контрол са правилни и са съобразени със задължителната практика на ВКС,дадена с горепосоченото тълкувателно решение. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд