Определение № 4283 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 139/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от 23.07.2025 г., депозирана от „БЕЛВИ“ЕООД, чрез адв. К. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3284/24.06.2025 г. на ВКС в частта за разноските, чрез присъждане на молителя в качеството му на насрещна страна по касационната жалба на ищеца на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба. Насрещната страна по молбата – Р. М. Б., чрез адв. Г., е депозирала отговор на молбата, в който се поддържа становище, че същата е неоснователна, евентуално – размерът на уговореното и платено адвокатско възнаграждение е прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия, изразяващи се в подаване на отговор на касационната жалба на ищеца. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима, доколкото е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е частично основателна. Касационното производство по гр.д. № 139/2025 г. е образувано по касационна жалба на ищеца Р. М. Б. и по касационна жалба на ответника „БЕЛВИ“ЕООД. С определение 3284/24.06.2025 г. по делото съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на ищеца в частта относно иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като процесуално недопустима и не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по касационните жалби на страните относно иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Видно от отговора на касационната жалба на ищеца, депозиран от „БЕЛВИ“ ЕООД, дружеството е направило искане за присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000,00 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба и за процесуално представителство, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 28.11.2024 г. При това положение, молбата с правно основание чл.248 ГПК се явява основателна, като определението по чл.288 ГПК следва да бъде допълнено. Основателно е обаче и своевременно заявеното от насрещната страна по молбата по чл.248 ГПК възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, което е задължително за съдилищата, при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери на Наредба №1/9.07.2004 г. на ВАдвС, респ. от ограничението на чл.78, ал.5 ГПК, с което чрез чл.36 ЗА се препраща към наредбата. От така даденото разрешение следва, че размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен от съда в тези случаи, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката. В конкретния случай, при съобразяване на действителната правна и фактическа сложност на производството по чл.288, ал.1 ГПК и извършената от процесуалния представител на насрещната страна работа, която се изразява единствено в изготвяне на отговор на касационната жалба, без процесуално представителство, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до размер от 800,00 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,