Решение № 16094 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8991/2018 г.

Решение № 16094 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8991/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрк. Желязкова, срещу решение № 992 от 17.05.2018 г. по адм. дело № 87/2018 г. по описа на Административния съд – Бургас в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) № Р-02002017003028-091-001/26.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Бургас, частично потвърден с решение № 291/21.12.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени задължения на Ж. Желев по ЗДДФЛ и лихви за просрочие, за 2012 г. - за разликата над 406. 40 лв. до определения с ревизионния акт размер на данъка от 743. 78 лв. и лихвата за просрочие - за разликата над 185. 50 лв. до определения размер от 345. 51 лв. и за 2015 г. - за разликата над 202. 11 лв. до определения размер на данъка от 3183 лв. и за разликата над 30. 60 лв. до определения размер на лихвата от 478. 42 лв. В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част. В алтернативност е предявено искане за намаляване на разноските, които е осъдена да заплати дирекция "ОДОП" Бургас, до размер от 677. 30 лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Ж. Желев, чрез адв. Найденова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отменил ревизионен акт (РА) № Р-02002017003028-091-001/26.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Бургас, частично потвърден с решение № 291/21.12.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени задължения на Ж. Желев по ЗДДФЛ и лихви за просрочие, за 2012 г. - за разликата над 406. 40 лв. до определения с ревизионния акт размер на данъка от 743. 78 лв. и лихвата за просрочие - за разликата над 185. 50 лв. до определения размер от 345. 51 лв. и за 2015 г. - за разликата над 202. 11 лв. до определения размер на данъка от 3183 лв. и за разликата над 30. 60 лв. до определения размер на лихвата от 478. 42 лв. и е отхвърлил жалбата на физическото лице в останалата ? част. Решението в частта, в която жалбата е отхвърлена, е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на настоящото производство. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при съпоставяне на извършените през проверявания период разходи и получените доходи, органите по приходите са установили недостиг на парични средства за 2012 г. и 2015 г. Установил е, че относно 2011 г., 2013 г. и 2014 г. е прието, че получените доходи са в по-висок размер от извършените разходи, но крайното салдо към 31 декември на всяка от тези години неправилно не е взето предвид при изготвяне баланса на приходите/доходите и разходите съответно за 2012 г., 2014 г. и 2015 г. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Възражението, че съдът недопустимо е отменил частично задълженията за 2012 г. и за 2015 г., тъй като същите не са били обжалвани е неоснователно. Видно от подадената жалба пред първоинстанционния съд Ж. Желев иска отмяна на процесния ревизионен акт като незаконосъобразен. Обратно на твърденията на касатора се обжалва изцяло РА за 2012 г. Относно период 2015 г. е явно, че е допусната грешка при изписването на периода – 2014 г. вместо 2015 г. като видно от изложението в жалбата, съотнесено към определените задължения с РА като стойности и видове, е ясна волята на жалбоподателя за цялостно оспорване на РА в частта му потвърдена по административен ред. Съгласно чл. 156 от ДОПК в приложимата му редакция ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. При производството по обжалване на ревизионния акт първоинстанционният съд не е обвързан от посочените основания в жалбата, като той следи служебно за законосъобразността на ревизионния акт. По съществото на спора касационният съд намира за законосъобразни и обосновани изводите на първоинстанционния съд. Неправилно приходните органи при формиране на баланса не включват в началното салдо приходи в размера на установените от тях за предходната година положителни остатъци. Според заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ към 31.12.2011 г. наличните парични средства на Ж. Желев са в размер на 11 589. 78 лева, като същите е следвало да бъдат включени от органите по приходите като начално салдо за следващата 2012 г. От паричния поток, изготвен по ССчЕ при отчитане на наличните парични средства в края на всеки от периодите като начално салдо за следващия период, е видно, че за 2012 г. приходите надвишават разходите със сумата от 8 224. 69 лева. Същите следва да формират началното салдо на 2013 г., с оглед на което към 31.12.2013 г. наличните парични средства са в размер на 17 245. 78 лева. За 2014 г. също е налице положителен остатък в размер на 29 133. 96 лева. Недостиг на парични средства е установен за 2015 г., като същият възлиза на 2021. 14 лв. С оглед на горното съдът правилно е определил размера на дължимите данъци по ЗДДФЛ. С оглед изложеното, решението в обжалваната си част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Правилно е решението и в частта на постановените разноски. С оглед изхода на спора в касационното производство и заявеното искане за присъждане на разноски, на ответника по касация следва да се присъди сума в размер на 500 лв., представляваща разноски за заплатен адвокатски хонорар. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,