Определение № 227 от 26.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2090/2023 г.

Производството е по чл.250 и чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№15135/14.08.2025г. на „Аста трейд“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. К. П., с която е поискано съставът да допълни и измени постановеното по делото решение №227/30.07.2025г., като: 1. Се произнесе по иска за обезщетение за забава в размер на 276,69 лв.; 2. Измени решението в частта за присъдените на дружеството разноски за производството пред ВКС в размер на 2993,30 лв.,вместо присъдените 2934,62 лв.; 3. Измени решението в частта за присъдените на дружеството разноски за производството пред СРС в размер на 2637,60 лв.,вместо присъдените 2621,16 лв.; 4. Му присъди направени в обезпечително производство по ч.гр.д.№43569/19г. по описа на СРС разноски в размер на 600 лв. адвокатски хонорар,40 лв. заплатена държавна такса, 300 лв. адвокатски хонорар в изпълнителното производство, 90 лв. такса на ЧСИ и 70 лв. заплатени за превод на документи. Насрещната по молбата страна не се е ангажирала със становище по нея. Настоящият състав на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение намира молбата за допустима. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Искането за допълване по чл.250 ГПК, формулирано в т.1 от молбата е неоснователно. Иска се допълване на решението с твърдението,че съдът не се е произнесъл по предявен от молителя иск за обезщетение за забава в размер на 276,69 лв., но, видно от данните по делото, с молба от 22.11.2019г. /в рамките на срока за отстраняване на недостатъци,даден от първата инстанция/ този иск е оттеглен. Такъв иск съответно не е бил предмет на разглеждане с решенията на двете инстанции, респ. не е включен в предмета на касационно обжалване. По тези съображения искането за допълване следва да бъде оставено без уважение. По т.2 и по т.3 молбата е основателна. При присъждането на разноските за производствата пред СРС и ВКС са допуснати грешки в пресмятането, поради което са присъдени суми на разноски,по-ниски от сбора от направените такива. В тази й част молбата по чл.248 ГПК подлежи на уважаване. По т.4 молбата е изцяло неоснователна.Посочените суми не са претендирани като разноски, а са били включени в предмета на спора,като част от общо заявеното вземане от 23 165 лв., която сума е присъдена с постановеното от касационната инстанция решение. Поради това в тази й част молбата също следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение