Решение № 1048 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6392/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационната жалба на Д. Г. Т. от гр. Димитровград срещу Решение № 3683/11.04.2025г. по адм. дело № 630/2024г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 1012-26-218-1 от 13.06.2024г. на директора на ТП НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер] №5/прот.N01162/24.04.2024г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП НОИ – Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се уважи депозираната пред първоинстанционния съд жалба. Претендират се разноски. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съда обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е Решение № 1012-26-218-1 от 13.06.2024г. на директора на ТП НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Т. срещу разпореждане [номер] №5/прот.N01162/24.04.2024г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП НОИ – Хасково, с което на основание чл. 102, ал. 1, т. 2 и ал. 3-5 от КСО му е отказано преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с допълнително представения доход след пенсионирането, тъй като изчисленият индивидуален коефициент 1.020 е приет за по-неблагоприятен. От фактическа страна по делото е установено и спор по фактите между страните няма, че с Решение №101 от 02.05.2021г. по гр.д.№118/2001г. на Окръжен съд – Хасково е било признато за незаконно уволнението на Д. Т. и е била отменена Заповед №10225/27.11.1996г. на директора на мина „Гита Господинова“, поделение на мини „Маришки басейн“ ЕАД, като съдебното решение е влязло в сила на 05.11.2002г. и Т. е бил възстановен на предишната работа, считано от 19.11.2002г. Установено е, че за прекратяване на трудовото правоотношение с „Мини Маришки басейн“ ЕООД поради ликвидация, считано от 20.12.2002г. на същия е било изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за периода от 21.12.2002г. до 21.03.2003г. в общ размер 661.05 лева. Безспорно е, че с Разпореждане №56/17.05.2003г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване” при Районно управление „Социално осигуряване“ - Хасково, на Д. Г. Т. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по §4, ал.3 от ПЗР на КЗОО, считано от 21.12.2002г. – пожизнено, в размер на 113.39 лева. С последващи разпореждания пенсията на Т. е била изменяна, осъвременявана и преизчислявана. Със заявление №1056-26-774/22.04.2024г. Т. е поискал да бъде изчислен индивидуалният му коефициент и размерът на пенсията, съгласно изплатеното му обезщетение /наричан от него получен доход/ от 661.05 лева по чл.222, ал.1 от КТ – за оставане без работа в периода от 21.12.2002г. до 21.03.2003г. С разпореждане [номер] №5/прот.N01162/24.04.2024г. ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ (ПО) при ТП НОИ – Хасково е отказал преизчисляване на пенсията с допълнително представения осигурителен доход след пенсионирането, тъй като изчисленият индивидуален коефициент 1.020 е бил приет за по-неблагоприятен. Наред с другите периоди за осигуряване на лицето, пенсионният орган е взел предвид и периода от 01.01.2000г. до 20.12.2022г., като изчисленият размер на пенсията е бил получен с прилагане на индивидуален коефициент 1.027, който органът е приел за по – благоприятен от определения индивидуален коефициент 1.020, изчислен с включване на периода 21.12.2002г. до 20.03.2003г. С Решение № 1012-26-218-1 от 13.06.2024г. директорът на ТП НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата на Т. срещу разпореждането с аргументи, че индивидуалният коефициент на пенсията с включен осигурителен доход до 20.03.2003г. е по-неблагоприятен от изчисления към момента индивидуален коефициент 1.027 с осигурителен доход до 20.12.2002г., поради което е било отказано преизчисляване на пенсията с допълнително представения доход след пенсиониране. Въз основа на назначената по делото и приета без оспорване от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, са изчислени индивидуален коефициент на касатора за периода от 01.01.1990г. до 01.01.1993г. - 1.675 и индивидуален коефициент на същия за периода от 01.01.2000г. до 20.03.2003г. - 0.411, на база на които е определен среднопретеглен коефициент 1.020 /по първи вариант/, както и индивидуален коефициент на жалбоподателя за периода от 01.01.1990г. до 01.01.1993г. - 1.675 и индивидуален коефициент за периода от 01.01.2000г. до 20.12.2002г. - 0.373, на база на които е изчислен среднопретеглен коефициент 1.027 /втори вариант/, като изрично е посочено, че индивидуалният коефициент на пенсията с включен осигурителен доход до 20.12.2002г. е именно 1.027. За посочен от Т. период от 21.12.2002г. до 21.03.2003г. върху доход 661.05 лева, съгласно обезщетение по чл.222, ал. 1 от КТ, вписан в УП 2-889/10.05.2003г. и посочената по-горе справка, изчисленият от експерта среднопретеглен коефициент с включен осигурителен доход до 20.03.2003г. е 1.235. На база на този коефициент, при посочен от касатора доход 200.00 лева на месец за периода 01.01.2000г. – 19.11.2002г. и други показатели при изчисляване на пенсията, експертът определя хипотетично към датата на отпускането й размер от 160.03 лева. Предвид поясненията на вещото лице в съдебно заседание, че последните изчисления са по посочени от Т., но неподкрепени с доказателства твърдения за предполагаем, но неполучаван в действителност месечен доход от 200лв., административният съд правилно е приел горните изчисления по зададените от касатора критерии за неотносими към действително релевантните за изчисляване на процесната пенсия показатели. За да отхвърли жалбата на Т., първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание – с фактически и правни основания за издаването му, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Подлагайки на анализ приложимите норми на чл. 70 от КСО и чл. 102 ал.1 т.2 и ал.4 от КСО, съдът е приел, че процесното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при правилната преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства за законосъобразно определяне размера на личната пенсия на оспорващия и при стриктно спазване на законовите разпоредби. Преценил е, че при издаването на разпореждането органите на ТП на НОИ – Хасково са съобразили изискването за определяне на най-благоприятния за жалбоподателя вариант и пенсията на Т. е правилно определена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, събрал е релевантните за спора доказателства и въз основа на прецизния им анализ и преценка е извел фактически констатации, които касационната инстанция възприема изцяло и не намира за необходимо да преповтаря. При липсата на спор по фактите, правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът е правен и се свежда до началната дата, от която е следвало да се отпусне пенсията и съответно изчисляването на размера на пенсията. Според касатора, неправилно е бил определен индивидуалният му коефициент за периода от 01.01.2000г. до 20.03.2003г., в който времеви интервал не е бил отчетен периодът от 21.12.2002г. до 21.03.2003г., а е бил отчетен само периодът от 01.01.2000г. до 19.11.2002г. Неправилно според него при определянето на коефициента за периода 01.01.2000г. до 20.03.2003г. не било, а е следвало да бъде съобразен минималният осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, съгласно ЗБДОО за 2003г., и съобразно длъжността му „електро-механо шлосер“, която отговаряла на квалифицирани производствени работници, за които минималният осигурителен доход е бил равен на 200.00 лева. Неправилно според него, пенсията не е била отпусната от дата 20.03.2003г., тъй като осигурителните му права продължавали до тогава, предвид полученото обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. Въз основа на правилните фактически констатации АС – Хасково е достигнал до законосъобразни правни изводи, които настоящата съдебна инстанция споделя изцяло. При съобразяване на относимите материалноправни разпоредби относно определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст /по формулата на чл.70 от КСО/, и правилата за преизчисляването й съгласно чл.102, ал.1, т.2 от КСО /с оглед допълнително придобития осигурителния стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, респ. след последното преизчисляване на пенсията/ и изискването на чл.102, ал.4 от КСО за съобразяване на по-благоприятния за пенсионера вариант, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който касационната инстанция следва да потвърди. Обосновано и аргументирано съдът е приел за неоснователни доводите на Т. за неправилно изчисляване от пенсионния орган на размера на пенсията му към датата на нейното отпускане. Правилно е преценил, че посоченият от жалбоподателя месечен доход от 200.00 лева, който според него е следвало да се вземе предвид от пенсионния орган е неотносим, тъй като по делото липсват доказателства, които да установяват получаван от Т. месечен доход в такъв размер както за периода от 01.01.2000г. до 19.11.2002г., така и след това – от 19.11.2002г. до 20.03.2003г. Видно от данните по делото, потвърдени и от заключението на ССчЕ, през 01.01.2000г. – 20.12.2002г. средномесечният доход на същия възлизал на 89.76 лева, като последният месечен доход на Т., докато е бил на работа в „Мини Маришки басейн“ ЕООД /от възстановяването му на работа на 20.11.2002г. до 20.12.2002г./, е в размер на получената заплата от 187.14 лева месечно. Относно периода от издаване на Заповед №10225/27.11.1996г. на директора на мина „Гита Господинова“, поделение на мини „Маришки басейн“ ЕАД, до 05.11.2002г. както и до 20.11.2002г. няма спор, че жалбоподателят не е заемал длъжността „електро-механо шлосер“, тъй като в този период е бил уволнен. При тези данни, правилни са изводите на съда, че размерът на пенсията на касатора не следва да бъде изчислена при определяне на среднопретеглен индивидуален коефициент 1.235, тъй като същият е относим при съобразяване на средномесечен осигурителен доход за периода 01.01.2000г. – 21.03.2003г. в размер на 200.00 лева, каквито доказателства за получаван от лицето доход в този размер не са събрани. При липсата на получаван от касатора доход в такъв размер, позоваването на нормативно определен минимален осигурителен доход за икономически дейности и квалификационни групи професии е неоснователно. Предвид приетия от страните за правилно определен индивидуален коефициент на жалбоподателя за периода 01.01.1990г. – 01.01.1993г., съставна част за формирането на среднопретегления коефициент на лицето с оглед периодите му на осигурителен доход, изчисленият от пенсионния орган среднопретеглен индивидуален коефициент на жалбоподателя с включен период от 21.12.2002г. до 21.03.2003г., за който лицето е получило обезщетение по чл.222, ал.1 КТ - 1.020, е по нисък от възприетия от органа - 1.027, както е установило и вещото лице по ССчЕ, заключението на която съдът правилно е кредитирал като компетентно и добросъвестно изготвено. На последно място, правилно съдът е преценил като неоснователен и доводът на Т., че е следвало да бъде пенсиониран, считано от 21.03.2003г., а не от 21.12.2002г., от която дата е било прекратено трудовото му правоотношение поради ликвидация на предприятието. Началният момент на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст е регламентиран с разпоредбата на чл. 94 от КСО, която в случая няма данни да не е била съобразена от пенсионния орган. Неоснователни са оплакванията на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Предвид гореизложеното и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Ръководен от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,