Решение № 1348 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12202/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Валмат 92“ ЕООД, ЕИК 201519943 чрез адвокат С. Желязкова, срещу решение № 11124/15.10.2025 г. по адм. д. № 1299/2025 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ за изплащане на лихви, обективиран в писмо per. № 32- 153337/21.05.2025 г. на Директора на ТД Митница Русе. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че забраната за изплащане на лихви, предвидена в чл. 116, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се отнася само за изчерпателно изброените в чл. 116, § 1 от Регламента случаи. Доколкото се касае за възстановяване на законна лихва за забава върху недължимо внесена сума, което искане се основава на отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт, касаторът счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 129 ДОПК. Този извод е мотивиран с разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗНА, като независимо че явяващият се специален Закон за митниците не съдържа правна уредба спрямо процесния казус, липсва пречка за прилагане правилата на ДОПК. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което делото да бъде изпратено като преписка на компетентния орган за ново произнасяне по искането на дружеството. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Директор на ТД Митница Варна, чрез пълномощника юрк. Янкова, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Варна е бил отказ за изплащане на лихви, обективиран в писмо per. № 32-153337/21.05.2025 г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе. От фактическа страна, административният съд е установил следното: С Решение № 32-37643/04.02.2025 г. на Директора на ТД Митница Русе на „Валмат 92" ЕООД, на основание чл.116, §1, буква а), чл. 117, § 1 са възстановени недължимо платените по решения рег.№ 32-424001/06.12.2022 г., рег.№ 32-453134/27.06.2023 г. и рег.№ 32-233589/21.06.2023 г. на Директора на ТД Митница Русе, отменени с Решения № 1874/19.02.2024 г.; № 8027/27.06.2024 г. и № 7559/19.06.2024 г. на ВАС на РБ, суми за мито А00 в размер на 5 945,46 лв. и лихви мито в размер на 420,62 лв. Решение № 32-37643/04.02.2025 г. на директора на ТД Митница Русе е връчено на дружеството на 07.02.2025 г. (видно от ИД PS 70010044KU В), като по делото не е спорно обстоятелството, че същото не е обжалвано и е влязло в законна сила. С искане per. № 32-140809/09.05.2025 г. „Валмат 92“ ЕООД чрез адв. С. Желязкова, на основание горепосочените Решения per. № 32- 424001/06.12.2022 г., рег.№ 32-453134/27.06.2023 г. и рег.№ 32-233589/21.06.2023 г. на Директора на ТД Митница Русе, отменени с Решения № 1874/19.02.2024 г.; № 8027/27.06.2024 г. и № 7559/19.06.2024 г. на ВАС на РБ, да им бъде изплатена и законната лихва за периода от ефективното внасяне на сумите за мито и ДДС по посочените решения до датата на постъпване на сумите по банковата сметка на дружеството. В писмо рег.№ 32-153337/21.05.2025 г. на Директора на ТД Митница Русе е обективиран отказ за изплащане на така поисканите лихви. В мотивите на административния акт е прието, че съобразно разпоредбата на чл. 116, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 възстановяването на мито не е основание за изплащане на лихви. Административният акт е бил предмет на съдебен контрол именно по отношение формирания отказ. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална законосъобразност на административния акт. Изложени са съображения, според които към момента на подаване на заявлението за възстановяване, както и към момента на постановяване на оспорения административен акт, действащата нормативна уредба не предвижда изплащане на лихва в хипотезата на заплатени митни сборове в изпълнение на акт на митнически орган, признат за незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 размерът на вносните или износните мита се възстановява или опрощава на което и да е от следните основания: а) надвзети суми на вносните или износните мита; б) дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора; в) грешка на компетентните органи; г) в интерес на справедливостта. В цитираната правна норма изрично са регламентирани случаите, при които се възстановява или опрощава размерът на вносните или износните мита, като хипотезите са изчерпателно изброени и други възможности не са предвидени. Съгласно чл. 116, § 6 Регламент (ЕС) № 952/2013 възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Тълкуването на разпоредбата на чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, както основателно се сочи в касационната жалба, налага извода, че „Валмат 92“ ЕООД не отговаря на условията за възстановяване по този текст. Посоченото основание не попада в изчерпателно изброените в нормата хипотези, тъй като в конкретния случай се касае за възстановяване на мито като последица от отмяна на незаконосъобразен акт на митническата администрация. Спорният по делото въпрос е дали в предметния обхват на § 6 от чл. 116 са включени само предвидените в § 1 хипотези, или същият действа и по отношение на непредвидените случаи. Приложението на § 6 от чл. 116 е обусловено от наличието на някое от основанията, визирани в § 1 от същата разпоредба. Неслучайно § 6 не е предвиден в самостоятелен член от Регламента. Бидейки част от чл. 116, § 6, в който се предвижда забрана за изплащане на лихви, се разпростира само и единствено върху уредените в чл. 116, § 1 хипотези за възстановяване на мито. Доколкото в ЗМ липсва уредба на хипотезите, когато недължимо платените суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, се връщат със законна лихва, е налице непълнота на закона, преодолима чрез способа, предвиден в чл. 46, ал. 2 ЗНА, според който, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. При непълнота на специалния закон, на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА, е приложим редът по чл. 128 - чл. 130 ДОПК, и по-конкретно чл. 129, ал. 6 ДОПК относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, включително и мита (чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК). Следователно преценката за дължимостта на лихвата и началният момент, от който се дължи, следва да бъде извършена според правилото на чл. 129, ал. 6 ДОПК, според което невъзстановените суми в законоустановения срок се връщат със законната лихва, начислена от деня, в който е следвало да бъдат възстановени. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК, която предвижда, че посочените за възстановяване с влязъл в сила съдебен акт суми се възстановяват заедно с дължимата лихва по ал. 6. Обстоятелството, че специалният закон – ЗМ, не съдържа изрични правила за дължимост на лихва върху недължимо внесени задължения за мито, не препятства приложението на ДОПК. Подобно ограничение би било налице единствено, ако материалният данъчен закон, в случая Закона за митниците, изрично изключва дължимост на лихви, каквото той не съдържа. При съобразяване разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗНА и поради липса на изрична правна регламентация за възстановяване на недължимо платените суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, заедно със законната лихва, приложение следва да намери чл. 129, ал. 6 ДОПК. Административният съд е следвало да вземе предвид и решение по дело С-365/15 на СЕС, в което се посочва, че когато вносни сборове, в това число антидъмпингови мита, се възстановяват, тъй като са били събрани в нарушение на правото на Съюза, което запитващата юрисдикция следва да провери, за държавите членки е налице задължение, произтичащо от правото на Съюза, да заплатят на правните субекти, които имат право на възстановяване, съответните лихви, считано от момента, в който възстановените мита са платени от тези правни субекти. /В тази насока решение на ВАС по адм. дело № 3961/2024 г. и цитираната в него практика на ВАС./ По искането за отправяне на преюдициално запитване: Настоящият съдебен състав намира искането за отправяне на преюдициално запитване за неоснователно, тъй като същото следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС, каквато в случая не е налице с оглед изложените вече правни съображения. Съобразно изложените мотиви и предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ДОПК, приложима с оглед разпоредбите на чл. 128 - чл. 130 ДОПК, решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен административният акт, а делото да бъде върнато като преписка на Директора на ТД Митница Русе – за постановяване на ново решение по искането на „Валмат 92“ ЕООД, с което да бъде уважено искането на дружеството за възстановяване на законна лихва за забава върху мито от датата на ефективното превеждане в държавния бюджет до момента на изплащане на задължението. И в двете съдебни инстанции не е представен списък на разноски и такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение