Решение № 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г.

Решение № 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Х. Г. К., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните с. деца - Н. Е. С. и В. Е. С., на В. С. К. и на А. С. М., всички с процесуален представител адв. Ат. Б., АК гр. Б. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 73 от 21.07.2008 г., по в. гр. д. № 271/2008 г., в частта, с която е оставено в сила решението на Благоевградския окръжен съд № 70 от 16.11.2007 г., по гр. д. № 93/2006 г. и са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящите касатори, в качеството им на ищци, субективно и обективно съединени искови претенции, основани на чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.) за разликата над размера на присъдените им за понесените от тях в резултат на причинен деликт морални вреди суми, възлизащи общо на 108 000 лв. до пълния заявен с исковата молба размер на всяко отделно обезщетение. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, поради което и на осн. чл. 281, т. 3 ГПК се иска отмяната му. Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК е възразила по основателността и. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията с. по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира: С определение № 422 от 15.07.2009 г. на второ търговско отделение на ВКС обжалваното въззивно решение в посочената по-горе негова част е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Прието е, че по отношение значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, обусловил решаващите изводи на въззивния съд - за предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, във вр. с изследване и оценка на поведението на всеки един от участниците в движение по пътищата при настъпило ПТП съществува противоречие в практиката на съдилищата. Разгледана по същество допуснатата до касационен контрол касационната жалба на ищците е частично основателна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд, възприемайки за съответстващи на доказателствения материал по делото съжденията на първоинстанционния съд относно механизма на настъпилото на 27.06.2004 г. около 17.30 часа на четвъртокласен път с. Ж. гр. С. пътно-транспортно произшествие е приел, че със сключеното на осн. чл. 414к във вр. с чл. 414ж НПК споразумение по НОХД № 717/2008 г. на Софийски апелативен съд, имащо правната характеристика на влязла в сила присъда, по арг. от чл. 222 ГПК (отм.) е доказан както противоправния характер на осъщественото от застрахования по застраховка "гражданска отговорност" в ответното ЗПАД "Д" водач на лек таксиметров автомобил "О" с ДК № Е* деяние, така и вината на последния, поради което е изградил правен извод, че е налице основание за ангажиране договорната отговорност на застрахователя реда на чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), но е намалил размера на дължимото обезщетение, поради приета основателност на въведеното от същия възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателите на ищците. Според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, неизползването на обезопасителни колани от б. ж. на гр. С., като водач на МПС "А" с ДК № Е* и на б. ж. на гр. С., като пътник в процесния л. а. е усложнило вида и характера на получените от удара между двата леки автомобила увреждания на пострадалите, вкл. смъртта на последния и на неговия баща, изпаднали от автомобила и тази причинно-следствената връзка на поведението им с вредоносния резултат, обуславя съпричиняването му по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в съотношение от 25%. Затова, като е съобразил характера на претърпените от увреждането индивидуални болки и страдания и законовото правило на чл. 52 ЗЗД решаващият съд е приел, че за претърпените от ищците неимуществени вреди им се следват сумите: на Х. К., съпруга на починалия водач на МПС- б. ж. на гр. С. общо 40 000 лв.; на всяко от двете представлявани от нея малолетни деца на същия починал - по 46 667 лв.; на майката- В. К., едновременно и съпруга на починалия при същото ПТП С. К., б. ж. на гр. С. обща 80 000 лв., а на А. М. дъщеря на С. К. 26 667 лв., но с оглед наличие на съпричиняване на вредоносния резултат е редуцирал същите с 25%, постигайки по този начин еднакъв краен правен резултат с постановеното в първоинстанционния съдебен акт. Решението е неправилно. Основаният спор между страните в настоящето производство се свежда до наличието на основание за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и до размера на дължимото на ищците обезщетение, за причинените им от настъпилата в резултат на процесното ПТП смърт на техните наследодатели Е. и С. К., неимуществени вреди, изчислено според установения в чл. 52 ЗЗД принцип. В противовес със събрания по делото доказателствен материал въззивният съд е приел, че поведението на невиновния за настъпилото ПТП водач на МПС- Е. К., б. ж. на гр. С. и на пътуващия в колата като седящ зад шофьора пътник С. К. б. ж. на гр. С. е допринесло за настъпване на щетата, поради нарушаване въведеното със ЗДвП задължение за ползване на обезопасителни колани, обуславящо приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Наистина в хода на делото е установено, че процесният л. а. "А" с ДК № Е* управляван от починалия Е. К. е бил комплектован с обезопасителни колани за всички седалки в колата, които не са били използвани от пътуващите в същата, вкл. и от водача. По този начин несъмнено последният е нарушил установеното с чл. 102 ЗДвП, в редакцията на закона, публикувана в ДВ бр. 1/2000 г., действала към релевантния за спора момент, свое задължение, като водач на л. а., а съпругата му, но не и починалият негов баща- С. К., Х. К., седяща на предната седалка - разпореденото от чл. 135, т. 2 ЗДвП. Както, обаче е поддържал ВКС в практиката с. във вр. с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, израз на която освен цитираните в касационната жалба решения е и множество други, вкл. решение № 45 по н. о. х. д. № 685/2008 г. на III н. о. на ВКС и тя именно се споделя напълно от настоящия съдебен състав като правилна, не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Тълкувана по правилата на граматическото и логическо тълкуване нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В случая, както сочат данните от заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза и приложената по делото медицинска документация смъртта на С. К. и на водача на л. а. Емил К., син на първия, е била предизвикана от получените от тях несъвместими с живота множество и разнообразни травматични увреждания, които, според в. л., могат да бъдат обяснени само със сложния механизъм на настъпилото ПТП. Следователно обстоятелството, че нито в приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице д-р А, нито в проведения в с. з. пред първоинстанционния съд разпит на същото се съдържа изрична констатация, че непоставянето на предпазен колан от водача на л. а. Капсъзов, довело до изпадането му от колата при последвалото удара и с насрещното МПС, управлявано от виновния за катастрофата водач, преобръщане на същата, в някаква степен е свързано с настъпване или усложнение на причинените от катастрофата травми и обусловената от тях смърт на последния, обосновава правен извод, че в случая принос, водещ до съпричиняване на щетата от този наследодател на ищците, не е доказан, а е хипотетично предполагаем. От значение в тази вр. е и фактът, че останалите пътници в автомобила, извън ищцата Х, същото са изпаднали от вътрешността му при преобръщането на същия, но въпреки липсата на предпазни колани, не са получили живото - несъвместимите травматични увреждания на починалия, предизвикани явно от силния удар на двете МПС и неговото местоположение и допълнителен аргумент в тази насока е установеният от заключението на изслушаната тройна авто-техническа експертиза механизъм на ПТП. Що се касае до приетото от въззивния съд съпричиняване на вредата от починалия С. К., б. ж. на гр. С., то така изграденият правен извод, при отсъствие на вменено на последния със ЗДвП, в редакцията му, публикувана в ДВ бр. 1/2000 г. задължение, в качеството му на пътник, седящ на задната седалка зад шофьора, да пътува с обезопасително средство от посочения вид се явява необоснован и в противоречие със законовото правило на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Нещо повече, дори и да се приеме за основателно становището на ответника за установен от наследодателя на ищците Е. К. принос към щетата, то той, съпоставен с основания фактор за настъпване смъртта му и тежестта на предизвиканото ПТП е толкова незначителен, поради което и не би могъл да повлияе върху размера на дължимия на наследниците му за причинените им неимуществени вреди, паричен еквивалент в посочената в обжалвания съдебен акт степен. Същевременно понесените от последните в резултат на ПТП болки и страдания, произтичащи от изключително жестокото, стресиращо и нелепо разпадане в един и същи момент на две семейства, свързани с най-близка родствена връзка, от настъпилата в един миг загуба на най-близки хора - баща и съпруг, а за ищцата В едновременно съпруг и единствен син, двамата в работоспособна и сравнително млада възраст - Е. К. на 31 години, а Ст. К. на 54 г., са толкова големи, че самото намаляване размера на дължимото обезщетение, което настоящият съдебен състав намира, че е занижено от въззивната инстанция, би довело при така постигнато с деликвента споразумение по НОХД № 717/2008 г., до несъответствието му с основания принцип при неговото определяне, въведен с чл. 52 ЗЗД - справедливостта. С оглед гореизложеното касационната жалба следва да бъде уважена. Като споделя изцяло изложените в съобразителната част на обжалвания съдебен акт съждения на въззивната инстанция относно вида, характера и тежестта на понесените от ищците болки и страдания, произтичащи от настъпилата в резултат на процесното ПТП внезапна смърт на техните бащи и съпрузи- Е. К. б. ж. на гр. С., респ. - С. К. - б. ж. на гр. С., настоящият съдебен състав намира, че приложено законовото правило на чл. 52 ЗЗД налага, независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен еквивалент, в рамките на лимитираната към релевантния за спора момент отговорност на застрахователя от 240 000 лева, да бъде увеличен общият размер на дължимото на всеки един от пострадалите обезщетение за репариране на същите, като следва: за Х. К., лично, в качеството и на съпруга на починалия б. ж. на гр. С. К. на 40 000 лева; а, в качеството на майка и законен представител на малолетните деца - Н. и В. Е. К. - на по 45 000 лв.; за В. К., майка на починалия Е. К. и съпруга на починалия С. К. - общо от 64 000 лв. и за А. М. - дъщеря на последния, омъжена и живееща в отделно домакинство- 23 000 лв. Следователно допълнително се налага на ищците да бъдат присъдени още сумите: на Х. К. лично - 10 000 лева; на същата, като майка и законен представител на малолетните Н. и В. К. - общо 20 000 лв. /по 10 000 лв. за всяко дете/; на В. К. - 4 000 лева и на А. М. 3000 лева. В останалата част, касаеща присъдените обезщетения за понесените от ищците Х неимуществени вреди, настъпили в резултат на преките им телесни увреждания от процесното ПТП, решението на въззивната инстанция, като съобразено със закона и събраните по делото доказателства, преценени в съответствие с процесуалното правило на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата Х следва да бъдат присъдени и направените за касационната инстанция деловодни разноски, възлизащи на сумата 200 лева, възнаграждение за ползваната адвокатска защита, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 3408/2009 г. Водим от гореизложените съображения и на осн. чл. 293, ал. 1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС