Определение № 3673 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2713/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ф. К. Г., [ЕГН], от [населено място], обл. Смолян, против Определение № 180 от 10.02.2026г., постановено по адм.д. 45/2026г. по описа на Административен съд – Смолян. Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт и се претендира отмяната му. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – гр. Смолян не е подал възражение. Върховен административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С Определение № 180 от 10.02.2026г., постановено по адм.д. 45/2026г. по описа на Административен съд – Смолян, на осн. чл.159, т.5 АПК е оставена без разглеждане жалбата на Ф. Г. против Решение 2153-20-40/2025 на Директора на ТП на НОИ - Смолян и производството по делото е прекратено. Съдът е приел, че жалбата е недопустима като подадена след изтичане на преклузивния 14-дневен срок. Определението е валидно, допустимо и правилно. С оспореното пред Административен съд-Смолян от Г. Решение 2153-20-40/2025 на Директора на ТП на НОИ – Смолян е оставено в сила разпореждане [номер]/16 от 11.11.2025г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Смолян. В Решението е посочено, че същото може да бъде обжалвано по реда на чл.118, ал.1 от КСО в 14-дневен срок от получаването му пред Административен съд – Смолян. От приложеното по делото известие за доставяне(заверено копие) е видно, че оспореният акт е връчен лично на Ф. Г. на 12.01.2026г. В известието е посочен №2153-20-40/23.12.2025г.(номера на връченото решение) и № на баркод ИД PS 4700 00XIEU F. Съгласно чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване, решението на директора на ТП на НОИ, потвърждаващо разпореждането на ръководителя на ТП на НОИ, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването му. В случая този срок е изтекъл на 26.01.2026г. Ф. Г. е депозирала жалбата си срещу Решение 2153-20-40/2025 на Директора на ТП на НОИ – Смолян, чрез пощенски оператор на 02.02.2026г., видно от клеймото на пощенския плик и е заведена в деловодството на ТП на НОИ – Смолян с вх.№2103-20-1 на 03.02.2026г., което обосновава извод че същата е просрочена. Съгласно чл. 159, т. 5 АПК, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорването е просрочено. По тези съображения, правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Релевантно за спора е обстоятелството, че съобщението е изпратено на посочения от жалбоподателката адрес. Приложеното към частната жалба копие от пощенски плик на писмо с пощенско клеймо от 29.12.2025г. и баркод R PS 4700XIEU F, касае изпращане на посоченото решение от органа, но не установява неговото връчване и не опровергава извода за просрочие на жалбата. Връчването на решението лично на Г. и срещу подпис е извършено на 12.01.2026г., което е видно от известието за доставяне, поради което е правилен изводът на първоинстанционния съд за просрочие на жалбата. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,