Решение № 5427 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8396/2015 г.

Решение № 5427 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8396/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Митьо Илиев Митев от гр. Добрич против решение № 44 от 25.05.2015 г., постановено по адм. д. № 51/2015 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата на Митев срещу АУЗД № АП000472/24.10.2012 г. на орган по приходите в Община Попово, потвърден от директора на дирекция "МДТ" при общината с писмо № 94М-838-1/1 от 14.12.2012 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт и твърди, че не е пропуснал срока за обжалване на акта, тъй като не е бил своевременно уведомен за правото му на обжалване. Иска произнасяне по съществото на спора с отмяна на АУЗД, тъй като счита, че не дължи данък за пътното превозно средство, което е спряно от движение. Ответникът - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Попово не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че с АУЗД № АП000472/24.10.2012 г., издаден от старши инспектор в Дирекция "МДТ" при Община Попово е установено задължение на Митьо Митев за данък на пътно превозно средство - мотопед "Балкан", рег. № ТО 7236 за периода 2007 г. - 2011 г. в размер на 70 лв. главница и 24,46 лв. законна лихва към 24.10.2012 г. Актът е оспорен по административен ред пред директора на Дирекция "МДТ", Община Попово. Решаващият орган не е уважил възраженията на Митев и е отхвърлил жалбата срещу АУЗД. Решението, обективирано като писмо № 94М-838-1/1 от 14.12.2012 г. на директора на Дирекция "МДТ", Община Попово, е съобщено по надлежния ред на адресата на 17.12.2014 г. В акта на решаващия орган не е посочена изрично възможността за съдебно обжалване, пред кой съд и в какъв срок. На Митев е изпратена покана за доброволно изпълнение на АУЗД № ПДП000946/24.01.2013 г., която той е получил на 31.01.2013 г. лично, съгласно приложено копие от известие за доставяне. Административният съд е приел, че е сезиран само с оспорване на АУЗД за неговата нищожност, като е приел, че жалбата по отношение съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е просрочена, без да изложи конкретни мотиви. По същество е заключил, че издаденият АУЗД е валиден административен акт. Издаден е от компетентен орган по чл. 4 ЗМДТ и при редовно упълномощаване. Спазена е предвидената в закона писмена форма на акта, не са допуснати толкова тежки нарушения на процесуалните правила и материалния закон, водещи до неговата нищожност. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Жалбоподателят Митьо Митев е оспорил АУЗД № АП000472/24.10.2012 г. на орган по приходите, потвърден с решение на директора на Дирекция "МДТ" - Попово, с оплаквания за неговата незаконосъобразност и с твърдението, че не дължи определения му данък за пътното превозно средство, тъй като мотопедът е спрян от движение, за което има налични документи в КАТ. При неоспорени от страните факти по делото се налага извод, че съдебното обжалване на Митев по отношение законосъобразността на административния акт е просрочено. Задълженото лице е оспорило АУЗД по административен ред, като решаващият орган се е произнесъл на 14.12.2012 г. Съобщението за акта на директора на Дирекция "МДТ" - Попово е връчено лично на Митев на 17.12.2012 г. (л. 53 от първоинстанционното дело). Редовността на връчването не е оспорена от жалбоподателя. Съобщението е изпратено на посочения от Митев пред административния орган адрес с отбелязване, че е връчено лично на адресата. При тези данни и предвид разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК срокът за обжалване е изтекъл на 17.02.2014 г. (понеделник-присъствен ден). Жалбата пред съда е подадена на 2.04.2015 г., т. е. след изтичане на законоустановения срок, поради което правото на съдебно оспорване за Митьо Митев е преклудирано. Правилно първоинстанционният съд, предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 2 и ал. 3 АПК, е извършил съдебна проверка за валидността на административния акт. В съответствие със закона и правната теория е заключил, че АУЗД не страда от такива тежки пороци по отношение компетентността на органа, формата, процедурата и прилагането на закона, които да водят до неговата нищожност. В тази връзка съдът е изложил подробни съображения, които касационната инстанция споделя. Изложените в касационната жалба възражения сочат на твърдения за незаконосъобразност на административния акт, които са преклудирани, тъй като правото на оспорване по чл. 156 ДОПК е обвързано със срок, след изтичането на който това право се погасява. За пълнота настоящата инстанция следва да посочи, че Административният съд - Търговище неправилно е конституирал в производството като заинтересована страна старши инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси" - Община Попово, който е издател на оспорения АУЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 145, ал. 1 във вр. с чл. 107, ал. 4 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5 ЗМДТ страна в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължения по декларация е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община. Административна правосубектност има административният орган в лицето на ръководителя на звеното за местни приходи в общината, който е решаващият орган. По делото административният орган, този, който по силата на закон е овластен да се произнесе, е директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" - само той има качеството на административен орган. Неговото властническо решение предизвиква едностранно промяна в правната сфера на адресатите на акта. Органът по приходите, издал акта за установяване на административно правоотношение, не е страна в съдебното производство. Тази констатация не се отразява на правилността на обжалваното решение, което е постановено в съдебно производство, развило се между правилно конституираните страни - жалбоподателя и решаващия орган. Воден от горното, Върховният административен съд