Определение № 8294 от 04.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4004/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество - §6, ал. 1, § 7, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за противодействие на корупцията (ЗПК)) и от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) (с предишно наименование Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество), чрез процесуален представител юрк., срещу определение № 1207/01.02.2024 г., постановено по адм. д. № 447/2024 г., по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставена без разглеждане исковата му молба с искане за прогласяване нищожността на влязло в сила решение № 6774/14.11.2022 г., постановено по адм. д. № 4853/2022 г. по описа на АССГ и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Иска същото да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Фондация „Антикорупционен фонд“, чрез процесуален представител юрк. Пенева, в писмен отговор излага становище за неоснователност на същата и иска да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и изложените в частната жалба доводи приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане молбата на председателя на КОНПИ с искане за прогласяване нищожността на влязло в сила решение № 6774/14.11.2022 г., постановено по адм. д. № 4853/2022 г. по описа на АССГ и да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че същият не притежава качеството на страна по адм. д. № 4853/22 г. по описа на АССГ, поради което няма правото и правния интерес да иска обявяване нищожността на крайния съдебен акт по него. Така постановеното определение е правилно. Законосъобразен е изводът на АССГ, че председателя на КПКОНПИ не е процесуално – легитимирана страна в производството по искане за прогласяване нищожността на влязло в сила решение № 6774/14.11.2022 г., постановено по адм. д. № 4853/2022 г. по описа на АССГ и че за същия липсва правен интерес от искането. От данните по делото се установява, че с разпореждане от 18.01.2024 г. административният съд е дал указания за конкретизиране на подателя на исковата молба, като в уточняваща молба от 31.01.2024 г. е посочено, че като такъв следва да се счита председателя на КОНПИ, а не членът на Комисията П. Йоцов, издал решение № ДОИ-9#З/12.05.2022 г., по жалба срещу което решение е постановено решение № 6774/14.11.2022 г. по адм. д. № 4853/2022 г. на АССГ. В тази връзка следва да се посочи, че като страна в съдебното производство е конституиран именно членът на КОНПИ, издател на оспорения административен акт за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. В този смисъл са правилни изводите на първоинстанционния съд, че подателят на искането за прогласяване на нищожността на крайния съдебен акт по адм. д. № 4853/2022 г. описа на АССГ, а именно председателят на КОНПИ, няма правен интерес от търсената защита, тъй като последният не е бил страна в съдебното производство. От изложените съображения се налага извод за правилност на обжалваното определение, като постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено с настоящия съдебен акт. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 изр. първо от Наредба за заплащането на правна помощ, следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение