Определение № 96 от 07.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 886/2012 г.

Частният тъжител Д. Й. Д. от [населено място] е обжалвал по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК, разпореждане от 04. 04. 2012 год. /ръкописно изготвено/ на съдия-докладчика по ВЧНД № 26 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, с което на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК е била върната депозирана от него жалба срещу постановеното по делото въззивно определение № 75 от 28. 03. 2012 година. Жалбата на частния тъжител озаглавена „частен протест”, макар и адресирана до Апелативен съд – гр. София, е депозирана по реда на чл. 351 от НПК и компетентен да се произнесе по нея е Върховният касационен съд. В жалбата се съдържат различни по своето естество съображения, касаещи законносъобразността на постановеното въззивно определение, като липсват такива относими към подлежащото на проверка разпореждане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е изразил становище за неоснователност на жалбата до ВКС. Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Това е така поради следните съображения: Обжалваното от частния тъжител разпореждане е правилно и законосъобразно, тъй като закона, в частност, разпоредбата на чл. 346 от НПК, не допуска касационна проверка на въззивните определения на окръжните съдилища постановени по реда на глава 22-ра от НПК, какъвто е настоящия случай. Воден от горното и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК, ВКС - I наказателно отделение