Определение № 343 от 10.06.2015 г. на ВКС по д. № 1395/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” срещу разпореждане на Апелативен съд В. за издаване на изпълнителен лист от 26.11.14 г. въз основа на невлязлото в сила осъдително решение на този съд по гр.д. №405/14 г. В частната жалба се правят оплаквания за преждевременност на издаването на изпълнителния лист, тъй като въззивното решение се обжалва пред ВКС и за липса на компетентност на въззивния съд да издаде листа, по арг. от чл.405, ал.2 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл.407 ГПК срещу подлежащо на обжалване разпореждане и е допустима, но неоснователна. На осн. чл.404, т.1 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища, без да се изисква да са влезли в сила. Освен това, въззивното решение по делото не е допуснато до касационно обжалване по съединеното гр.д. №1396/14 г. на ВКС, трето г.о. и към момента на разглеждане на частната жалба е влязло в сила. Въззивният съд е компетентен да издаде изпълнителен лист въз основа на своето осъдително решение, на осн. чл.405, ал.2 ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС – опр. по ч.т.д. №1127/15 г., първо т.о. и цитираните в него други определения на ВКС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение