Определение № 495 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3530/2020 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от“Енерго – Про Продажби“ АД, против определение № 491/28.05.2020 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, по гр.д. № 589/2020 г. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, като развива съображения, че делото, по което е подадена касационна жалба, не е търговско. Съдебният състав не е съобразил изключението по чл. 318, ал. 2 ТЗ, според което в случая сделката, предмет на иска не е търговска; цитираната в съдебния акт практика не е относима към този случай, като в същото време трайно е разбирането на ВКС – гражданска и търговска колегия, че спорът е граждански. Идентични дела се разглеждат и към настоящия момент от съставите на ВКС като граждански. К. Д. П., П. П. С. и И. П. П., чрез адв. Н. Н. – Т., отговарят, че частната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд приема, че частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е намерил, че въззивно решение, постановено по въззивно гр.д. № 700/2019 г. от Окръжен съд – Велико Търново е окончателно и изключено от касационен контрол, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК. Обосновал се с това, че спорът се основава на търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, определяща и търговския характер на делото. Изменението по чл. 113 ГПК има действие само за заварени производства, докато в настоящия случай спорът е приключил преди изм. ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г. В заключение оставил без разглеждане касационната жалба на „Енерго Про – ПРодажби“ против решение от 05.12.2019 г., постановено по въззивно гр.д. № 700/2019 г. Определението е неправилно. Основателно е оплакването за допуснато нарушение на чл. 318, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно цитираната разпоредба не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице. Нормата се прилага непротиворечиво при тълкуването ѝ от съставите на Върховния касационен съд. Предмет на договора, от който е породен в случая спорът между страните, е за доставка на електроенергия (вещ според фикцията по чл. 110, ал. 2 ЗС), за лично потребление от физическо лице, което има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП ). Следователно сделката не се явява търговска и делото е гражданско. В цитираното определение № 29/05.02.2019 г. по т.д. № 52о/2020 г. на II т.о. е разгледан спор, по който едната от страните е потребител, но не по продажба, попадаща в приложното поле на чл. 318, ал. 2 ТЗ, а по договор за отпускане на потребителски кредит. Основателни са и твърденията на жалбоподателя, че по казуси, аналогични на настоящия спор, едностранчиво и непротиворечиво се приема от съдилищата, вкл. от съставите на Върховен касационен съд, че сделката не е търговска и, съответно, спорът не е търговски – напр. определение № 394 от 27.03.2012 г. на IV г.о. на ВКС, постановено по гр.д. № 1259/2011 г., определение № 940 от 17.07.2013 г. на IV г.о. на ВКС по гр.д. № 1443/2013 г., определение № 253 от 18.11.2011 г. на IV г.о. на ВКС по гр.дело № 1459/2011 г., определение № 666 от 3.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2020 г., IV г. о., определение № 694 от 16.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1849/2020 г., III г. о., определение № 906 от 22.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2127/2018 г., IV г. о. В заключение, разрешението на съдебния състав в обжалваното определение е неправилно. То трябва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. МОТИВИРАН от горното, съдът