Определение № 2945 от 09.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 498/2024 г.

Производството е по чл. 247 ГПК.

Образувано е по две молби вх. № 5905 от 28.03.2025 г. и вх. № 6189 от 02.04.2025 г. на Х. Д. Х. от [населено място] за отстраняване на очевидни фактически грешки в определение № 5268 от 19.11.2024 г. по настоящото дело.

С посоченото определение, постановено в производство по чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 1202 от 24.10.2023 г. по в. гр. д. № 1310/2023 г. на Варненския окръжен съд, III-ти състав. С това решение е уважен предявеният от С. С. П. срещу Х. Д. Х. и К. Х. Д. иск по чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия, с които ответниците пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху 1/4 ид. част от ПИ [№] по КК и КР на В., район А., с. о. Зеленика, като премахнат за тяхна сметка държаната и ползвана от тях в терена двуетажна постройка със ЗП от 67. 30 кв. м., а по скица със ЗП от 34 кв. м. Решението по чл.109 ЗС е основано на влязлото в сила решение № 774 от 11.04.2013 г. по в. гр. д. № 3014/2012 г. на ОС-Варна, с което молителят Х. Д. Х., К. Х. Д. и В. Д. са осъдени да предадат на основание чл.108 ЗС на ищците С. С. П. и Т. М. П. владението върху същия недвижим имот.

Молителят счита за неправилни и иска да бъдат променени по реда на чл.247 ГПК следните мотиви на съда:

• че промяната на собствеността върху спорния имот е извършена на основание решение № 774/11.04.2013 г. по в. гр. д. № 3014/2012 г. на ОС-Варна. Молителят счита, че ВКС не е прочел това решение на окръжния съд, а е приел записаното в отговора на адвокат К.. В диспозитива на решението било записано, че не се променя собствеността, записана в кадастралния план – ПНИ-2002 за местност „Зеленика“землище „Г.“, въпреки че преди това е записано връщане на владението на двата имота – 3225 от 600 кв. м. и 3688 от 229 кв. м. Имало несъответствие в записването на собствеността и записването за връщане на владението. Службата по вписванията и Данъчната служба не се произнасяли по собствеността.

• че не е съобразено решение № 149/23.07.2004 г. по гр. д. № 2657/2002 г. на ВКС, IV-то г. о., с което не се допускал иск по чл.108 ЗС на основание решение № 533/1998 г. на ПК-В., тъй като то било нищожно като постановено за неземеделска земя.

• че на ищците е признато право на възстановяване по ЗСПЗЗ на спорния имот по силата на решение № 533/1998 г. на ПК-В., въпреки че съгласно § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването ставало със заповед на кмета на общината, каквато в случая нямало.

Атакуваното определение било и дискриминационно спрямо К. Д..

В заключение молителят иска да бъде поправено записването, че процесният имот е възстановен на наследниците на М. С. П. с решение № 533/1998 г. на ПК-В., допълнено с решение № 716/2000 г. „и да се отмени съгласно законно построена сграда“ в записания на името на молителя имот 3225, тъй като искът по чл.109 ЗС бил недопустим.

Ответникът в производството С. С. П. не взема становище по молбите.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбите за процесуално допустими, но неоснователни по същество.

Съгласно практиката на ВКС, очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК е налице, когато се констатира несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението – в този смисъл решение № 692 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6386/2007 г., II г. о., и др. Приема се също, че по реда на чл.247 ГПК не може да се допуска изменение на мотивите и диспозитива на решението - определение № 343 от 10.12.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 368/2008 г., I т. о. Недопустимо е чрез поправка на ОФГ да се замести формираната воля на съда – в този смисъл определение № 214 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 908/2010 г., I г. о., решение № 39 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 486/2009 г., I г. о., определение № 187 от 5.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1087/2021 г., II т. о.

В настоящия случай молителят не иска поправка на очевидни фактически грешки, а промяна на резултата по делото, при това поради неправилното му виждане, че при произнасянето си съставът на ВКС не е преценил правилно фактите по делото. Това искане не може да бъде уважено. Тъй като молбите за отстраняване на ОФГ излизат извън приложното поле на чл.247 ГПК, те следва да бъдат оставени без уважение. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че резултатът по иска с правно основание чл.109 ЗС за събаряне на вилна сграда, която не е суперфициарна собственост, е предопределен от изхода на делото по влязлото в сила решение по чл.108 ЗС за собственост на земята, върху която е построена сградата - решение № 774/11.04.2013 г. по в. гр. д. № 3014/2012 г. на ОС-Варна, което е между същите страни. Другото решение, на което се позовава молителят - решение № 149/23.07.2004 г. по гр. д. № 2657/2002 г. на ВКС, IV-то г. о., е по иск по чл.108 ЗС за друг имот и между други страни и затова няма отношение към настоящото дело.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,