Определение № 349 от 21.07.2023 г. на ВКС по н. д. № 502/2023 г.

Производството е с правно основание по чл. 43, т. 3 от НПК и е образувано след постановено определение № 265 от 31.05.2023 г. по в.ч.н.д. №196/23 г. по описа на ОС – Ловеч, с което съдебното производство е прекратено и делото е изпратено по компетентност на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в писмено становище, изразява позиция за основателност на искането за промяна на местната подсъдност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 от НПК предвид следните съображения: Производството по в.ч.н.д. №196/23 г. по описа на ОС – Ловеч е било образувано по частна жалба на Г. В. В. срещу разпореждане № 339 от 05.05.2023 г. на РС – Ловеч, с което е била върната жалбата му против разпореждане №173 от 01.03.2023 г. за прекратяване на н.ч.х.д. № 98/23 г. по описа на РС – Ловеч. С отделни определения всички действащи съдии от ОС – Ловеч, с изключение на двама (съдия П. П. и мл. съдия Р. А.), са се отвели от разглеждането на делото на основание чл. 29, ал. 2 от НПК - поради предходни отводи по други дела на Г. В., както и поради факта, че В. е ищец по дело срещу самия съд. Това е дало основание на съда да прекрати производството по делото поради невъзможността да се сформира законен съдебен състав от трима съдии за разглеждането му и го е изпратил на ВКС за упражняване на правомощието му по чл.43, т. 3 от НПК. ВКС намира, че искането е основателно и делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване от друг, еднакъв по степен съд, който е най-близък териториално и същевременно е извън района на АС – Велико Търново, какъвто се явява ОС – Враца. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл.43, т.3 от НПК