Решение № 6912 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8872/2009 г.

ВАСI отделение27.05.2010 г.докладчик Анна Димитрова

Диспозитив

Обезсилва решение от 18.12.2008 г. по адм. дело № 4967/2006 г. на Софийски градски съд . Оставя в сила решение от 11.05.2009 г. по адм. дело № 4967/2006 г. на Софийски градски съд. Осъжда Кирил Методиев Мицов, жив. в гр. Кюстендил, ж. к. Бузлуджа, бл. 108, ет. 5, ап. 15, да заплати 580 /петстотин и осемдесет/ лева разноски на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6912 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8872/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, срещу решение от 18.12.2008 г. и от Кирил Методиев Мицов, жив. в гр. Кюстендил, срещу решение от 11.05.2009 г., и двете постановени по адм. дело № 4967/2006 г. на Софийски градски съд. Касаторът - директор на дирекция "ОУИ", гр. София, обжалва решението от 18.12.2008 г., с което е прогласена нищожността на решение № 2003/6.10.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, потвърждаващо ревизионен акт /погрешно изписан като данъчен ревизионен акт/ № 1000254/2.05.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Кюстендил. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно, иска отмяната му и връщане на делото за ново произнасяне от друг състав на СГС, както и присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Директорът на дирекция "ОУИ" чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на другата касационна жалба. Касаторът - Кирил Методиев Мицов, обжалва решението от 11.05.2009 г., с което е допълнено първото решение и е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт /РА/, отново наречен данъчен ревизионен акт, като неправилно - незаконосъобразно, навежда доводи и за необоснованост. Касаторът чрез процесуалния си представител иска отмяна на съдебното решение или обезсилването му и връщане на преписката на директора на дирекция "ОУИ", като поддържа че атакуваното от другата страна съдебно решение е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за недопустимост на двете обжалвани съдебни решения. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, е основателна. Преди да провери правилността на обжалваното от този касатор решение, съдът следва да провери неговата допустимост служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК. За да постанови обжалваното решение, съдът е изследвал подписа на директор на дирекция "ОУИ", гр. София, констатирал, че решението е подписано със запетая - не от титуляра, няма доказателства за заместване или упълномощаване и е прогласил нищожността на решението. Недопустимо е постановяване на отделен диспозитив /а в случая и единствен по обжалваното решение/ по отношение на потвърждаващото РА решение. Допустим предмет на контрол в съдебното производство по чл. 156 ДОПК, завършващо с диспозитив на съдебното решение, е ревизионният акт в частта, в която не е отменен с решението на директора на дирекция "ОУИ" . Решението на директора на дирекция "ОУИ" се проверява от съда в мотивите на акта му само и единствено с оглед преценката на обхвата на съдебния контрол върху РА - коя е неотменената част и дали жалбата срещу РА до съда е в срок или просрочена предвид ТР № 7/11.12.2008 г. по т. д № 3/2008 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС. Този принцип на специалния закон - ДОПК, не се отличава от основния принцип на административното право, залегнал, като в ЗАП (отм.), така и в АПК, че на съдебен контрол подлежи първоначалнияТ административен акт, в случаите, когато не е отменен или изменен от горестоящия административен орган. Решението от 18.12.2008 г. следва да бъде обезсилено на основание чл. 222, ал. 3 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба на Кирил Методиев Мицов, е неоснователна. За да постанови обжалваното от този касатор решение съдът е приел, че са налице условия за облагане по аналог на касатора за 2001 г. по ЗОДФЛ и определяне на допълнителен размер данъчни задължения - 8 217, 70 лв., тъй като до започване на ревизията не е подало данъчна декларация и са налице данни за укрити приходи или доходи - а именно внесената от Мицов сума на 31.03.2001 г. от Република Македония 8 200 щатски долара, декларирана с митническа декларация. Съдът като краен резултат е постановил правилно решение, макар и настоящият съдебен състав да не споделя всички изложени от него мотиви. Налице са цитираните основания за ревизия при особени случаи - чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК предвид недекларирането на горепосочената сума и липсата на доказателства за произхода и към момента на започване на ревизията. Органите по приходите при определяне на данъчната основа са приели тази сума за облагаем доход и са я включили в данъчната основа. В производството по обжалване на ревизионен акт по чл. 122 ДОПК, тежестта на доказване е уредена в чл. 124, ал. 2 ДОПК - а именно фактическите констатации в него се считат за верни до доказване на противното, когато са подкрепени от доказателствата по делото - в случая от митническата декларация. Мицов не е доказал нито едно от вариращите си в производството твърдения за даден заем от Ружица Йовановска за процесната сума и за договор за съвместна дейност с Мирослав Илиевски с инвестиционна цел. Съдът правилно не е кредитирал по-късно представения договор за съвместна дейност с Илиевски, противоречащ на първоначалните твърдения по декларацията от 22.12.2005 г. на ревизираното лице за заем от Йовановска, като е изложил и допълнителни съображения - за липса на достоверна дата и нотариална заверка на подписите, отдалечеността на мястото на сключване на договора от границата и преминаването като пешеходец от жалбоподателя на границата в двете посоки на твърдяната дата на сключване на договора за кратък интервал от време, както и за липсата на изискуемата регистрация на договора в БНБ по чл. 4 (отм.) от Валутния закон, действащ към процесния период. Предвид изложеното обжалваното от Мицов решение следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на делото по двете касационни жалба на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 580 лева, платими от Мицов. Воден от горното и на основание чл. 221 - 222 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение,

Цитирани разпоредби

1