Определение № 26 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6316/2014 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на М. Ц. Ф., М. М. П. и П. А. М. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязло в сила решение № 71 от 27.06.2014 г. по гр.д.№ 217 от 2014 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о. поради противоречието му с решение № 998 от 30.05.2009 г. по в.гр.д.№ 2300 от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Молбата за отмяна е подадена на 23.09.2014 г., тоест преди изтичане на срока по чл.305, ал.1, т.4 ГПК- по-малко от 3 месеца от 27.06.2014 г., когато е влязло в сила второто решение- решението на ВКС, Второ г.о. Поради това и тъй като тази молба е подадена от легитимирани лица /страни по делото, решението по което се иска да бъде отменено/, настоящият състав на ВКС счита, че молбата е допустима и на основание чл.307, ал.1 ГПК следва да се допусне до разглеждане. Тъй като по съществения за разрешаване на спора по настоящото дело въпрос /кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК- когато е налице пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по влезлите в сила съдебни решения или и когато в двете решения са разрешени по различен начин идентични преюдициални правни въпроси/ е образувано тълкувателно дело № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.5, на основание чл.292 ГПК във връзка с чл.229, ал.1, т.7 ГПК настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по това тълкувателно дело. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия