Определение № 2436 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2026 г.

Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на З. А. В. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.5 ГПК на влязло в сила решение № 19/27.01.2026г. по гр.д.№ 750/25г. по описа на Районен съд Свиленград. Ответната страна по молбата – М. А. А., възразява срещу допустимостта и основателността й. При проверка допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд установи, че същата е недопустима, като насочена срещу неподлежащ на извънинстанционния контрол по чл. 303 и сл. ГПК акт. Съображенията на съда са следните: С влязлото в сила решение на РС Свиленград, чиято отмяна се иска, е предоставено упражняването на родителските права върху детето К. А., чиито родители са страните, на бащата и е определен режимът на лични контакти на детето с майката. Решението е постановено по реда на чл.127, ал.2 СК, в производство по спорна съдебна администрация и не формира сила на пресъдено нещо. Съгласно разрешението по т.4 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, влезлите в сила съдебни решения, постановени в производства по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК. Предвид изложеното, молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане и на основание чл. 307, ал.1 ГПК съдът