Определение № 90 от 08.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2266/2013 г.

Производството по делото е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба от ответниците Д. Ж. М. и Д. Д. М. за отмяна на влязло в сила решение № 280/09.12.2011 г. по гр. дело № 1324/2010 г. на Районен съд [населено място] на осн. чл.303, ал.1,т.5 ГПК. С молбата за отмяна молителите искат да се постанови спиране на изпълнението на решение № 280/09.12.2011 г. по гр. дело № 1324/2010 г. на Районен съд [населено място]. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение като прецени данните по делото намира за неоснователна молбата за спиране изпълнението на влязлото в сила решение на Ботевградския районен съд по следните съображения: С решение № 280/09.12.2011 г. по гр.дело № 1324/2010 г. на Районен съд [населено място] е обявен за окончателен на осн.чл.19,ал.3 ЗЗД сключения на 08.05.2006 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот – ПИ * в кв.10 по плана на [населено място], обл.С., [община] с площ от 1000 кв.м. между С. К. А. и наследници на Г. М. А.-М. – Д. Ж. М., С. Д. М. и Д. Д. М. в качеството им на продавачи от една страна и от друга страна А. В. А., като купувач за сумата 1249.80 лв., като продажната цена е изплатена от ищеца и е получена в деня на подписване на предварителния договор от С. К. А. лично и като пълномощник на дъщеря си Г. М.. Със същото решение е осъден А. В. А. да заплати по сметка на [община] местен данък за прехвърляне на имота в размер на 25 лв., в полза на Ботевградския районен съд да заплати сумата 46.73 лв. държавна такса за придобиване на недвижимия имот. Със същото решение са осъдени С. К. А., Д. Ж. М., С. Д. М. и Д. Д. М. да заплатят на А. В. А. сумата 1130 лв. разноски по делото и е наложена възбрана върху описания недвижим имот до изплащане на следващите се разноски по прехвърлянето. Съгласно разпоредбите на чл.309,ал.1 ГПК подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл.282,ал.2-6 ГПК. Според ал. 2-ра на чл. 282 жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение, като в този случай е длъжен да представи надлежно обезпечение. Фактическият състав на чл. 282, ал.2 ГПК, към който препращат разпоредбите на чл.309,ал.1 ГПК предвижда редовно подадена молба за отмяна на влязло в сила решение, подлежащо на принудително изпълнение и представено от молителя надлежно обезпечение в размер на обжалваемия интерес. Решението, чиято отмяна е поискана в случая е конститутивно съдебно решение, постановено по предявен конститутивен иск с пр.осн.чл.19,ал.3 ЗЗД. Това решение не се ползва с изпълнителна сила и не подлежи на изпълнение, поради което не може и да се иска спиране изпълнението по смисъла на чл.282,ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл.309,ал.1 ГПК за спиране изпълнението на решението при подадена молба за отмяна е неприложима по отношение на влезли в сила съдебни решения, които не подлежат на принудително изпълнение. Като взема предвид изложеното съдът намира, че молбата за спиране изпълнението следва да се остави без уважение, като неоснователна. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение