Определение № 8424 от 11.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6586/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1523 от 14.05.2025 г. постановено по адм. дело № 45/2025 г. по описа на Административен съд Русе, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-03001824000828-091-001/04.10.2024 г., издаден от органи по приходите на Териториална дирекция /ТД/ на Националната агенция за приходите /НАП/ - Варна, потвърден с Решение № 238/09.01.2025 г., издадено от директора на дирекция ОДОП-гр.Варна, в частта му, с която на И. Г. С. от гр. Русе са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за внасяне за данъчен период 2019 г., за разликата от 10 325.77 лв. до 11 225.77 лв. и съответните лихви за забава. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в оспорената част. След постъпване на касационната жалба от ответника по касационното оспорване и жалбоподател в първоинстанционното производство - И. Г. С. от гр. Русе, е постъпила молба от 10.06.2025 г., с която заявява, че оттегля жалбата си срещу Ревизионен акт № Р-03001824000828-091-001/04.10.2024 г., издаден по реда на чл. 119, ал.2 от ДОПК от М. А. Д. на длъжност началник на сектор „Ревизии" при ТД на НАП Варна - възложил ревизията и Р. М. М. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 238/09.01.2025г., издадено от директора на дирекция ОДОП-гр.Варна, в частта, в която не е влязло в сила. Иска от съда да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството, като съобрази, че в частта, с която не е обжалвано с касационна жалба № 40-0003-53#3/28.05.2025 г., същото е влязло в сила. Върховният административен съд, първо отделение, намира молбата за процесуално допустима и основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от АПК, приложима на основание препращащата норма на чл. 228 от АПК, оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти при всяко положение на делото. Посоченият текст налага извода, че оттеглянето може да се извърши и в хода на касационното производство. Предвид това и обстоятелството, че в случая са спазени изискванията на чл. 155, ал. 3 от АПК, доколкото молбата, подадена извън съдебно заседание е писмена и е подписана лично от И. Г. С., настоящият състав на Върховния административен съд приема, че следва да уважи предявеното с нея искане. Следва да се посочи, че правните последици от оттеглянето на жалбата, с която е сезирана първата инстанция настъпват без да е необходимо съгласието на другите страни по делото. С подаването на молбата от 10.06.2025 г. първоинстанционният съд е десезиран, което налага обезсилването на Решение № 1523 от 14.05.2025 г. постановено по адм. дело № 45/2025 г. по описа на Административен съд Русе, но само в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-03001824000828-091-001/04.10.2024 г., издаден от орган по приходите на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Варна, потвърден с Решение № 238/09.01.2025 г., издадено от директора на дирекция ОДОП - гр. Варна, в частта му, с която на И. Г. С. от гр. Русе са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за внасяне за данъчен период 2019 г., за разликата от 10 325.77 лв. до 11 225.77 лв. и съответните лихви за забава. В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано в законоустановения срок и същото е влязло в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 159, т. 8, във връзка с чл. 155, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,