Решение № 215 от 30.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2157/2013 г.

Решение № 215 от 30.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2157/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К., Д. Ч., М. С., Д. Ч., Г. Д., Д. Г. Д., Ю. Д., Д. Й. Д., М. Д., Д. С., М. Т. и В. Ч. срещу решение № 397 от 31.10.12 г. по гр. д. № 654/10 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното решение е отхвърлен иск за делба на недвижими имоти по съображение, че в хода на процеса страните са постигнали доброволна делба, която прекратява съсобствеността им. Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно, тъй като без доказателства, че страните са уредили извънсъдебно спора, съдът не е имал основание да приема за установен този факт и да отхвърля иска за делба. Освен това - ако действително преди влизане в сила на първоинстанционното решение е била извършена доброволна делба на процесните имоти, съдът е следвало да обезсили решението и да прекрати производството по делото, а не да отхвърля предявения иск за делба. Ответниците в производството не вземат становище по жалбата. С определение № 260/20.05.13 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите: допустимо ли е съдът, без да е представен писмен документ, установяващ доброволно уреждане на спора, да отхвърли иск за делба поради липса на съсобственост и какъв следва да бъде актът на въззивния съд, ако се приеме, че страните са постигнали договор за доброволна делба в хода на въззивното производство. По поставените въпроси и по съществото на касационната жалба настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът постановява решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а съгласно чл. 153 ГПК, на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Не подлежат на доказване само общоизвестните и служебно известни на съда факти - чл. 155 ГПК. Съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят делото да се прекрати - чл. 249 ГПК. Настоящият състав намира, че съдебната практика, основана на тези текстове, е правилна и следва да бъде приложена в настоящия случай. По съществото на касационната жалба. Настоящото дело е за делба. С първоинстанционното решение искът е уважен за част от спорните имоти, а за друга част е отхвърлен. Подадени са въззивни жалби и срещу двете части на това решение. Във въззивното производство страните са заявили, че са в процес на спогодба и са поискали спиране на делото. Това искане е уважено с определение № 707/24.11.11 г. Впоследствие производството е възобновено. В съдебно заседание на 10.09.12 г. пълномощниците на жалбоподателите са заявили, че е оформен договор за делба, който обаче се намира в друг адвокат и не може да бъде представен по делото, затова поддържат въззивните жалби на доверителите си. Делото е отложено за друга дата, за да се представят доказателства за извършената делба, за което съдът е издал съдебни удостоверения. В следващото съдебно заседание не са представени никакви нови доказателства, а пълномощникът на част от въззивниците и на единия ответник са пледирали по съществото на своите жалби и възражения. При това положение съдът не е имал основание да приеме, че съсобствеността е прекратена от страните и да отхвърли иска за делба. По делото няма доказателства, че в хода на процеса е извършена доброволна делба на спорните имоти. Ако пък такава делба е извършена и се представят необходимите документи за това, въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение на основание чл. 249 ГПК и да прекрати производството по предявения иск, а не да го отхвърля като неоснователен. Като е отхвърлил иска за делба въз основа на обстоятелства, които не са доказани по делото и в нарушение на чл. 249 ГПК, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,