Решение № 7368 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10041/2016 г.
ВАСI отделение13.06.2017 г.докладчик т Маруся Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1546/28.07.2016 г. по адм. д. № 1515/2015 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА № Р-13-1402593-091-001/13.02.2015 г. на ТД на НАП-П. във частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2009 г. - данък 1894,84 лв с лихви, за 2010 г. - данък 3763,16 лв с лихви, за 2011 г. - данък 1874,88 лв с лихви, за 2012 г. - данък 3826,46 лв с лихви и за 2013 г. - данък 4764,50 лв с лихви, в частта за установени задължения с лихви за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за периода 2009 г. - 2013 г. на самоосигуряващо се лице, а също и в частта за разноските. ВРЪЩА делото в отменената част на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Мотиви
Решение № 7368 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10041/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция"ОДОП"-П. моли да бъде отменено решение № 1546/28.07.2016 г. по адм. д. № 1515/2015 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА № Р-13-1402593-091-001/13.02.2015 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответницата по касационната жалба Н. М. К. с ЕТ "К.-Н. К." по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила като й бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-13-1402593-091-001/13.02.2015 г. на ТД на НАП-П. във частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2009 г. - данък 1894,84 лв с лихви, за 2010 г. - данък 3763,16 лв с лихви, за 2011 г. - данък 1874,88 лв с лихви, за 2012 г. - данък 3826,46 лв с лихви и за 2013 г. - данък 4764,50 лв с лихви, в частта за установени задължения с лихви за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за периода 2009 г. - 2013 г. на самоосигуряващо се лице, след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - превишение на разходите над приходите за всяка една от ревизираните години. Със същото решение е изменен РА в частта по ЗДДС като определените задължения са намалени на 21 123,83 лв със съответните лихви. В частта по ЗДДС решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да уважи жалбата в частта по ЗДДФЛ и за определените осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО съдът е приел, че представените свидетелски показания относно изтеглени кредити, получени средства от продажби на имоти, дарение от К. Г., която е купувач на имот, а не дарител и от М. Г., документи от "Райфайзен банк"АД и заключение на счетоводна експертиза с изготвен паричен поток за всяка от годините установят, че не е налице превишение на разходите над приходите за ревизираните години. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения от съда е основателен. Съдът не е обсъдил констатациите в РД относно банковия кредит от 100 000 лв отпуснат през 2006 г. и данните в преписката за усвояването му на л. 465 от том 2, нито банковият кредит от 18 700 лв, отпуснат през 2009 г. и данните за разходването на средствата. В преписката са представени и други договори за банкови кредити, отпуснати на ЕТ "К.-Н. К.", суми по-които са включени от вещото лице в паричния поток като получени от ревизираното лице, без посочване на дати, на които са изтеглени. Вещото лице е включило в паричния поток получени суми от продажба на имоти през 2007 г. при липса на декларирано начално салдо в декларацията по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, подадена от ревизираното лице. Съдът не е изложил никакви мотиви следва ли да се включат тези суми като начално салдо в изчисленията на паричния поток. По спора между страните с какви средства са направени вноските по сметка на собственика на ЕТ "К.-Н.-К." липсват мотиви в решението. Съдът е нарушил чл. 236, ал. 2 от ГПК, по който в решението следваше да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Съдът е нарушил и чл. 202 от ГПК, който изисква да обсъди заключението на вещото лице наред с останалите доказателства по делото. След като в изчисленията се включват спорни за страните суми съдът следваше да изложи съображения защо приема тяхното включване в паричния поток за правилно. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до постановяване на необосновано решение. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство спорът не може да бъде решен в настоящата инстанция. Решението като неправилно в обжалваната част следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят констатациите в РА, доводите на страните и събраните доказателства. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,