Определение № 60500 от 29.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2404/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 266 от 20.08.2021 г. по ч.т.д.№ 20213001000356 на Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение № 260400 от 06.04.2021 г. по т.д.№ 785/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е уважена частично подадената от Д. П. молба по чл.248 ГПК за изменение на решение № 260047/01.03.2021 г. в частта за разноските, чрез намаляване размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от страната – частен касатор, от 6 500 на 4 500 лв. Частната касационна жалба е депозирана от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК. Тя съдържа оплаквания, че определението е очевидно неправилно, тъй като съставът на въззивния съд се е позовал на неотносима към спора правна норма – § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Сочи се, че дружеството не е искало присъждане на трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение, а присъждане на ДДС върху определения размер на същото от 4 500 лв., съгласно § 2а от същата наредба. Прави се оплакване за противоречие с формалната логика на извода на въззивния съд, че присъденото от окръжния съд възнаграждение включва ДДС, тъй като от мотивите и диспозитива на първоинстанционното определение е видно, че сумата от 4 500 лв. не включва ДДС. Поддържа се, че въззивният съд е нарушил и принципа на чл.271 ал.1 пр. последно ГПК – положението на жалбоподателя е влошено, без да има жалба от насрещната страна. По посочените съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което съдът да присъди действително дължимото възнаграждение за процесуална защита и представителство пред окръжния съд, в размер на 5 400 лв. с ДДС. Ответникът по частната касационна жалба, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл.276 ал.1 ГПК изразява становище за липсата на основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество, а евентуално - за неоснователност на същата. За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение съобрази следното: Частната касационна жалба е редовна и допустима, но не са налице поддържаните основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на Варненския апелативен съд е установил, че ответникът ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД е уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение за представителство по т.д.№ 785/202 г. по описа на ОС – Варна в размер на 6 540 лв. с ДДС, а с постановеното по делото решение съдът е отхвърлил предявеният срещу него иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ с цена 100 000 лв. и му е присъдил изцяло сторените разноски в посочения размер. С определението си от 06.04.2021 г. по чл.248 ГПК окръжният съд е намалил адвокатското възнаграждение на 4 500 лв., като е съобразил направеното с допълнителната искова молба възражение за прекомерност на същото. Въззивният съд е изложил съображения, че преценката за прекомерност на адвокатско възнаграждение не зависи единствено от цената на иска, а основно от действителната правна и фактическа сложност на делото и проявената от процесуалния представител активност по него. Посочил е, че присъденото възнаграждение не може да е под установения минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г., както и че според т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при намаляване на същото поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредбата ограничение. Съдът е приел, че в случая, с оглед цената на иска и правилата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението на пълномощника на жалбоподателя не може да спадне под 3 530 лв. без ДДС или 4 236 лв. с ДДС. Същевременно е констатирал, че производството по конкретното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което първоначално присъденото в полза на ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД адвокатско възнаграждение в размер на 6 540 лв. се явява прекомерно. Въззивният съд е преценил, че същото следва да бъде намалено до размер от 4 500 лв., който удовлетворява условията на чл.78 ал.5 ГПК, поради което е потвърдил определението на първата инстанция. Така постановеното определение не може да се квалифицира като очевидно неправилно по смисъла на самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Видно от мотивите на въззивния съд, при постановяването му не са допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика, нито е приложен несъществуващ закон, нито е налице превратно приложение на закона. Оплакванията на частния касатор за допуснати закононарушения и необоснованост представляват единствено основания по чл.281 т.3 ГПК, неподлежащи на проверка в етапа по селектиране на касационните жалби, поради което не могат да обосноват допускане на исканото касационно обжалване. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение