Решение № 7958 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2627/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. И. М. от гр.Пловдив, чрез адв. М. Докова, срещу Решение № 10485 от 24.11.2025 г., постановено по адм. дело № 705/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове за обезщетение за разликата от 300 лева до предявения размер от 3 000 лева и съответния размер на съединените искове за мораторна лихва върху главниците до завеждане на делото. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част на решението като постановено поради нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че първоинстанционното решение, в посочената част, е постановено при липса на мотиви относно критериите, събраните доказателства и съдебната практика по аналогични случаи за определяне на справедлив размер на обезщетението. Липсват съображения и по подробните доводи в исковата молба за определяне на обезщетението при съобразяване на стандартите по чл.18 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Липсата на мотиви винаги е съществено нарушение на процесуалните правила, което пречи на ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение. Нарушен е чл.52 от ЗЗД, като не е отчетена спецификата на конкретния случай и разрешаването на подобен случай от съдебната практика, който следвало да послужи като ориентир за размера на обезщетението. Подробно се излагат съображения за мотивите на Решение от 01.10.2025г. на Административен съд Пловдив, с което, според касатора, в подобен случай е присъдено в пъти по-голямо обезщетение. При определянето на размера на обезщетението съдът не е отчел и кумулативния ефект върху авторитета и доброто име на съдия М. от издаването на цели три незаконосъобразни заповеди. Без всякакво обсъждане, в нарушение на задължителната съдебна практика на ЕСПЧ, съдът е оставил твърденията в исковата молба, че с отменените заповеди на председателя на Районен съд Пловдив е преследвана цел, различна от законовата, което обуславя присъждане на по-високо от обичайното обезщетение. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер, заявен в исковата молба. В писмена молба от 14.05.2026г. касационната жалбоподателка поддържа жалбата и излага доводи по същество. Ответникът по касационната жалба - Районен съд Пловдив не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, счита решението за правилно, в обжалваната му част. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по касационните оплаквания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна поради следното. Административният съд е бил сезиран с искова молба от съдия Т. И. М. от гр.Пловдив срещу Районен съд Пловдив, за обезщетение на претърпени от нея неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно издадени три заповеди на председателя на РС Пловдив, отменени по съдебен ред, с които е разпоредено на ищцата да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение за определени периоди. С исковата молба са предявени три главни иска по 3 000лева, съединени заедно с искове за мораторна лихва върху претенциите по главните искове от момента на отмяната на заповедите до завеждане на исковата молба. Първоинстанционният съд е осъдил Районен съд Пловдив да заплати на ищцата: =сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на професионалната репутация, злепоставяне, негативни емоции поради усещане за несправедливост и за недооценост, в резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед № 1523/20.07.2022г. на председателя на Районен съд-Пловдив, частично отменен за периода 01.01.2022г.-28.03.2022г. с влязло в сила решение на ПАС № 2250/29.11.2022г. по адм.д.№ 2403/2022г., оставено в сила с решение на ВАС от 06.12.2023г. постановено по адм.д.№ 2076/23г., ведно със сумата от 54,87/петдесет и четири лева и 87 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.12.2023г. до предявяване на исковата молба на 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 31.03.2025г. до окончателното изплащане като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 3000лв. за главницата и от 548,80лв. за лихвата, като неоснователен и недоказан; = сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на професионалната репутация, злепоставяне, негативни емоции поради усещане за несправедливост и за недооценост, в резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед № 2900/04.12.2023г. на председателя на Районен съд – Пловдив, отменена с решение № 2468/15.03.2024г. на ПАС, постановено по адм.д.№ 156/2024г.,в сила от 02.04.2024г., ведно със сумата от 41,46лв./четиридесет и един лева и 46 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.04.2024г. до предявяване на исковата молба на 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 31.03.2025г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 3000лв. за главницата и от 414,65 лв. за лихвата, като неоснователен и недоказан; = сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на професионалната репутация, злепоставяне, негативни емоции поради усещане за несправедливост и за недооценост, в резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед № 2744/13.02.2022г. на председателя на Районен съд-Пловдив, отменена с решение на ПАС № 2520/18.03.2024г., постановено по адм.д.№ 3087/2023г., в сила от 11.04.2024г., ведно със сумата от 40,43 лв./четиридесет лева и 43 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 11.04.2024г. до предявяване на исковата молба на 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 31.03.2025г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 3000лв. за главницата и от 404,30лв. за лихвата, като неоснователен и недоказан. Предмет на касационния спор е първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете на г-жа М.. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Административният съд е установил, че ищцата е била адресат на отменени по съдебен ред като незаконосъобразни заповеди на председателя на РС Пловдив, с които е разпоредено на нея да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение за определени периоди и без съмнение от това тя е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се притеснения и негативни емоции в пряка причинна връзка с издадените заповеди. За да определи размера на обезщетението, съдът е взел предвид на първо място, че процесните заповеди на председателя на РС Пловдив са издадени въз основа на императивна норма, забраняваща изплащането на ДТВ на магистрати, по отношение на които има висящо дисциплинарно производство, която норма забранява изплащането на такова възнаграждение в разглежданата хипотеза и задължава административния ръководител да издаде заповед от посочения вид. На следващо място, от значение са обстоятелствата, че изплащането на ДТВ след приключване на дисциплинарното производство е гарантирано, съгласно изрична разпоредба на Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения на ВСС, а също и че изплащането на такова възнаграждение не е задължително, а е само възможност. Накрая, от значение са и основанията за отмяна на процесните заповеди. По всички тези съображения, съдът направил извод, че засягането на нематериални блага и на личната сфера на ищцата има най-изразена сила с факта на образуване на дисциплинарни производства срещу нея и в много по-малка степен с факта на издаване на процесните заповеди, чието издаване следва задължително от императивна норма, поради което обезщетението е определено в присъдения с решението размер. Съдебното решение в обжалваната част е правилно. Неоправдано е главното оплакване в касационната жалба за липса на мотиви в съдебния акт относно определяне на размера на обезщетението. Това се вижда както от краткото възпроизвеждане на мотивите на първоинстанционния съд, които се споделят от настоящия състав на касационната инстанция, така и от обстоятелството на непълното цитиране на съдебен акт, непредставен по делото, за който се твърди, че разрешава окончателно подобен случай на спор за обезщетение на друг магистрат със същия районен съд - страна по настоящото дело. Трудно е да се обоснове, че един единствен съдебен акт (при това непълно цитиран), за който липсват каквито и да е данни при какви доказателства е постановен, може да послужи като стандарт за справедливо обезщетение. Принципно правилно в касационната жалба се твърди, че при определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, причинени от административни актове, издадени при превратно упражняване на власт, следва да се има предвид тази особено тежка форма на непозволено увреждане, което да доведе до присъждане на по–високо от обичайното обезщетение. В случая обаче, всички изложени в исковата молба твърдения за несъответствие на целта на административния акт с целта на закона, се отнасят по-скоро за издадените на ищцата заповеди за дисциплинарни наказания, формална последица на които са процесните заповеди, с които е разпоредено да не й се изплаща ДТВ за определени периоди. Това се потвърждава и от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства. Никакви други доказателства не са събрани, че именно процесните заповеди са издадени при превратно упражняване на власт. Предвид изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,