Решение № 9014 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14764/2012 г.

Решение № 9014 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14764/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Макс Ауто" ООД - гр. Сливен чрез процесуалния му представител адв. Даниел Петров срещу решение № 1691/15.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1889/2011 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 02001100299/04.05.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-248/26.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, каквото е новото наименование на дирекцията, считано от 01.01.2013 г. за установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 2 234,50 лв. и за 2009 г. в размер на 2 731 лв., ведно с начислените лихви върху двете суми - главници. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са оплаквания, че неправилно съдът е приел за законосъобразно проведена ревизията по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК поради укрити приходи на дружеството във връзка с дейността му - автошкола за провеждане на курсове за водачи на МПС. Възразява срещу назначената от ревизията експертиза от лицензиран оценител, който да определи пазарната цена на таксата за теоретическо и практическо обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС, ползвайки данни от автошколи в гр. Бургас, гр. Сливен и гр. Карнобат. Касаторът излага оплаквания и относно съдебната експертиза. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Макс Ауто" ООД срещу посочения по-горе ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че след като приходните органи са установили различия между вписванията в представения от данъчнозадълженото лице регистър за обучение на курсистите в автошколата за 2008 г. и 2009 г., част от който липсва и получените отговори от обучаващите лица за стойността на проведените обучения. Законосъобразно е прието от съда, че дружеството е декларирало занижени цени на обучение, както и след като е констатирано, че на са издавани касови фискални бонове за извършените услуги, като и съдът и приходните органи са приели, че са налице укрити приходи - основание за облагане по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Относно спорът между страните за пазарната цена на таксата за предоставената услуга за обучение на лица за придобиване на правоспособност за управление на МПС - теоретично и практическо. Съдът не е възприел назначената и изслушана от него съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е прието от съда, че е определило пазарната цена на услугата по метода на сравнимите неконтролирани цени, изследвайки услугата за отделните категории правоспособност, А, В, С, С + Е и Д в посочения обем при други четирима търговци, осъществяващи дейност, идентична на тази на жалбоподателя на територията на гр. Сливен, тъй като вещото лице е подходило избирателно. Въз основа на изложеното съдът е приел, че събраните в хода на съдебното производство доказателства не опровергават фактически установеното в хода на ревизията относно пазарната стойност на услугата по обучаване на лица за придобиване на правоспособност за управление на МПС и не е проведено пълно насрещно доказване, т. е. според съда не е преодоляна презумптивната доказателствена сила на фактическите констатации в ревизионния акт. При това положение съдът е възприел пазарните цени на обучение за различните категории водачи на МПС, посочени от експертизата в ревизионното производство, а именно: за ревизираната 2008 г. за категория "А" - 100 лв., за категория "В" - 350 лв., за категория "С" - 220 лв. и к, за категория "Д" - 448,33 лв. и за категория "С" - 160 лв.; за 2009 г. за категория "А" - 80, за категория "В" - 300 лв., и за категория "С" - 180 лв., за категория "Д" - 550 лв. и за категория "С+ Е" - 160 лв. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че касаторът "Макс Ауто" ООД притежава разрешение № 1610/28.02.2006 г. от Министерството на транспорта да извършва обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС на територията на Сливенска област. Установено е също така, че по време на ревизията приходните органи са установили несъответствия между вписванията в представения от данъчнозадълженото лице регистър за обучение на курсистите в автошколата за 2008 г. и 2009 г., част от който и липсва и получените отговори от обучаващите лица за стойността на проведените обучения. Това правилно е обусловило приходните органи да проведат ревизията по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и да извършат облагане по аналог. Правилно първоинстанционният е приел, че са налице укрити приходи при липса на част от регистъра за водене на обучения, неиздаване на касови фискални бонове на обучаващите и декларирането на занижени цени за обучение. Установено е още в ревизионното производство, че при извършени насрещни проверки на част от обучаващите лица в автошколата на касатора са получени писмени обяснения от тях, в които една част от тях не са отговорили на въпроса какъв е размера на обучението, а други са отговорили, че са заплатили 90 лв., 100 лв. или 200 лв., но никой от тях не е представил касов бон или сключен договор. Въз основа на доказателствата приходните органи са приели, че средната цена, която е ползвана от ревизирания субект е около 161 лв., което под пазарната цена за тази дейност. Експертът в ревизионното производство е дал пазарна цена на услугата по метода на сравнимите, неконтролирани цени съгласно Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за различните категории в гр. Бургас, гр. Сливен и гр. Карнобат. Правилно съдът не е възприел съдебната експертиза, тъй като вещото лице не е включило в заключението си фирми, които извършват същата като касатора дейност, тъй като цените на обучение при тях са високи. Не е в правомощията на вещото лице да определя избирателно пазарната цена на тези услуги. Непредставянето на договори с курсистите, води до законосъобразно провеждането на ревизията при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК, а съгласно чл. 124, ал. 2 от същия кодекс при такива ревизии в тежест на касатора е било при пълно насрещно доказване да опровергае констатациите на ревизионния акт, но такова опровергаване не е проведено успешно и като е констатирал това, съдът е постановил правилно решение. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила и след като се установи, че не са допуснати сочените от касатора нарушения, решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,