Решение № 5085 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12162/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Н. С. от гр.София, подадена чрез адв. В. Тодоров от САК, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение № 20293/ 12.06.2025г. по административно дело № 11829/ 2023 г. на Административен съд - София- град (АССГ). Касационният жалбоподател счита решението на административния съд за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Счита, че са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за вреди. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи изцяло предявения иск. Претендира направените разноски за двете инстанции. Касационният жалбоподател- К. Н. С. в съдебно заседание, чрез адв. Тодоров изразява несъгласие с решаващите мотиви на първата инстанция. Моли за справедливо решение и претендира разноски. Ответникът- Столичната дирекция на вътрешните работи, в подадения писмен отговор чрез гл. юрисконсулт Алипиева оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана. Моли да се потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първостепенният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), на К. Н. С. срещу Столичната дирекция на вътрешните работи, с който претендира да се осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Наказателно постановление (НП) № 22-4332-019683/ 05.10.2022 г. на ОПП- СДВР. С обжалваното решение на АССГ е бил ОТХВЪРЛЕН иска с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предявен от К. Н. С. от град София, срещу Столичната дирекция на вътрешните работи, за присъждане на обезщетение в размер на 5000 (пет хиляди) лева за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразен и отменен административно- наказателен акт– НП № 22-4332-019683/05.10.2022 г. на ОПП-СДВР. За да достигне до този резултат адм. съд е приел за установено от фактическа страна, че на 15.07.2022 г. в гр.София, по бул.“Цариградско шосе“ с посока на движение от бул. „Г.М.Димитров“ към бул. „Ал. Малинов“ ищецът е управлявал лек автомобил Тойота Ярис 1.4 Д, peг.№ [рег. номер], собственост на „Вавилон 2001“ ЕООД, като ищецът е едноличен собственик на капитала на указаното дружество. При извършена проверка от служители на отдел Пътна полиция в СДВР е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 16.06.2022 г. За горното, на 15.07.2022 г. срещу ищеца е съставен Акт за установяване на административно нарушение сер.GA, № 711315 за това, че на посочената дата в 19:58 ч, в гр.София, по бул.“Цариградско шосе“ с посока на движение от бул. „Г.М.Димитров“ към бул.„Ал.Малинов“ ищецът е управлявал лекия автомобил, който е със служебно прекратена регистрация от 16.06.2022 г. Констатирано е нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от Закона за движението по пътищата– водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Първостепенният съд е посочил, че с Наказателно постановление (НП) № 22-4332-019683/ 05.10.2022 г. на ОПП- СДВР, на ищеца е наложено административно наказание „глоба“, в размер 200 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от Закона за движението по пътищата – водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. По жалба на С. с Решение № 845 от 20.02.2023 г. по НАХД № 14067/ 2022 г. СРС е отменил НП № 22-4332-019683/ 05.10.2022 г. на ОПП-СДВР. Видно от отбелязването на последната му страница съдебният акт е влязъл в сила на 21.03.2023 г. Решаващият съд е събрал гласни доказателства чрез свидетел К. К., която дала сведение за промените в емоционалното състояние на ищеца. Прието е било и експертно заключение по съдебно- медицинска експертиза с данни за промени в здравословното състояние на лицето. Достигнал е до извода, че по делото е останало недоказано настъпването на реална вреда с неимуществен характер за ищеца К. Н. С., която да е пряка и непосредствена последица на отменения като незаконосъобразен административно- наказателен акт. Решаващият съд е приел, че предявеният осъдителен иск е неоснователен и го е отхвърлил. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на твърденията в исковата молба. Действително в случая е налице отменено Наказателно постановление (НП) № 22-4332-019683/ 05.10.2022 г. на ОПП- СДВР. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен акт на администрацията, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. Субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените вреди са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган. В тази връзка по делото основния спорен въпрос е претендираните неимуществени вреди последица ли са от отмененото НП. Пряка и непосредствена е тази вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на компетентния административен орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. В конкретния случай липсва такава връзка, която да обоснове предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда за липса на всички елементите на фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, поради недоказана причинна връзка предвид отмененото НП. Не е налице причинена неимуществена вреда, която да е в пряка последица от отменения наказателно- административен акт и която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Следва да бъде споделена съдебната преценка на адм. съд, че по делото не може да се докаже по убедителен начин, наличието на кумулативните предпоставки по ЗОДОВ за уважаване на иска настъпилите вреди. От приобщените свидетелски показанията не се установяват, твърдените в исковата молба от ищеца, преживени неприятни емоции и терзания да са пряко следствие от отмененото НП. Промените в здравословното състояние, описани в експертното заключение касаят време, преди процесния период и нямат пряка корелативност с АНП. По делото категорично не може да се установи какви изживявания е имал ищецът по повод на твърдяното наказателно производство. Притесненията визирани в исковата молба са свързани с наличието на досъдебно производство по чл.345, ал.2 НК, по което е образувана прокурорска преписка № 37690/ 2022 г. по описа на СРП. Наказателното постановление е било обжалвано своевременно и не е влязло в сила. Не са били налице настъпили правни последици, които да влошат положението на лицето свързани с правата му на правоуправление. Няма данни за наложена ПАМ по чл.22 от ЗАНН или други принудителни мерки по чл.171 и сл. от ЗДВП, които са могли да предизвикат отрицателни последици в правомощията по управление на МПС и от там естествено и житейски логично, поради своя характер и естество да предизвикат силни притеснения. Правилно от решаващия съд е прието, че искът е неоснователен и недоказан. Обосновано решаващият съд приема, че ищецът по делото не доказва настъпването на вреди от незаконосъобразния акт– отменено наказателно постановление, съгласно изискването на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Не се установява наличието на конкретна вреда, която да е в причинно- следствена връзка с отмененото НП. Затова и обоснован е извода на съда за липсата на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение,