Определение № 50474 от 16.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2435/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника М. Б. срещу определение на Софийски апелативен съд. Ищецът „Юробанк България“ АД оспорва жалбата. С обжалваното определение въззивният съд по реда на чл. 248 ГПК по искане на ищеца е изменил постановеното по делото въззивно решение, като, съобразявайки частичната отмяна на първоинстанционното решение и съответното уважаване на предявените искове в по-висок размер, е осъдил ответниците да заплатят на ищеца разноски за въззивното производство и допълнително разноски за първоинстанционното производство. Определението е правилно. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за недоказаност на претендираните от ищеца разноски, доколкото извършването на всички разноски се установява от приложените по делото документи относно заплатените от ищеца държавни такси, внесените депозити за възнаграждения на назначения на другия ответник особен представител и експертизи. Що се отнася до адвокатското възнаграждение, заплатено в хода на първоинстанционното производство, действителното му заплащане се установява от приложените към списъка по чл. 80 ГПК, представен пред първоинстанционния съд, фактура и справка за постъпването на сумата по сметка на упълномощеното адвокатско дружество. Неоснователно е и оплакването за двойно присъждане на едни и същи разноски предвид липсата на съответна отмяна на първоинстанционното решение в частта относно разноските, тъй като в частта относно първоинстанционното производство въззивният съд е присъдил в допълнение, а не паралелно, към присъдения от първата инстанция размер, с оглед уважаването на предявените искове в по-висок размер в сравнение с постановеното от първоинстанционния съд. По изложените съображения жалбата е неоснователна, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С тези мотиви съдът