Решение № 7544 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4119/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „ПГ Металс Трейд“ ЕООД, ЕИК 201111547, със седалище: [населено място], представлявано от управителя Р. Б., чрез адв. К. Куцарова, срещу Решение № 609 от 19.01.2026 г. по адм. дело № 1080/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС-Пловдив), с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 2897-1/22.12.2023 г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол", на дирекция „Местни данъци и такси" при Община Пловдив, потвърден с Решение №21/07.05.2024 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с който на дружеството са установени задължения в общ размер на 15 261,25 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г., от които за данък върху недвижимите имоти в размер на 3 869,05 лв., от които 3 018,06 лв. главница и лихви за просрочие, изчислени към 22.12.2023 г., в размер на 850,99 лв., и задължения за такса за битови отпадъци в общ размер на 11 392,20 лв., от които 8 886,51 лв. главница и лихви за просрочие, изчислени към 22.12.2023 г., в размер на 2 505,69 лв.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че е налице хипотезата на чл. 109, ал. 1 ДОПК и изобщо не е следвало да бъде образувано производство за установяване на задълженията. Оспорва изводите на съда за отчетната стойност на процесния имот. Позовава се на заключението на ССчЕ, изготвена от вещото лице Г. Мумджиев. Твърди, че не е спазена процедурата по чл. 103 ДОПК. Сочи, че липсват доказателства за извършени разходи по ТБО. Иска отмяната на съдебния акт и отмяна на процесния АУЗД. Претендира разноски за двете съдебни производства.

Ответната страна – директорът на дирекция „Местни данъци и такси" при Община Пловдив, представляван от юрк. Янкова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и наведените от касатора отменителни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС-Пловдив е бил АУЗД № 2897-1/22.12.2023 г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол", на дирекция „Местни данъци и такси" при Община Пловдив, потвърден с Решение №21/07.05.2024 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с който на „ПГ Металс Трейд“ ЕООД са установени задължения в общ размер на 15 261,25 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г., от които за данък върху недвижимите имоти в размер на 3 869,05 лв., от които 3 018,06 лв. главница и лихви за просрочие, изчислени към 22.12.2023 г., в размер на 850,99 лв., и задължения за такса за битови отпадъци в общ размер на 11 392,20 лв., от които 8 886,51 лв. главница и лихви за просрочие, изчислени към 22.12.2023 г., в размер на 2 505,69 лв.

Оспореният АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК е издаден въз основа на подадена от дружеството декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 6609010991/08.07.2016 г., отнасяща се за два недвижими имота; декларирането първоначално само на ПИ с идентиф. 56784.551.103 с отчетна стойност в размер на 1 000 лв. и цена на придобиване 152 100 лв. (без ДДС), а впоследствие подаването на коригираща декларация с вх. № 6609011135/01.06.2018 г. за имот УПИ ІІ – 551.106, представляващ незастроена земя с площ от 1 998 кв.м., с посочена от дружеството отчетна стойност 2 693 лв. и предназначение – селскостопанска земя, при цена на придобиване в размер на 152 700 лв. (без ДДС); одобреното със Заповед № 15ОА-3232/08.12.2015 г. на кмета на Община Пловдив изменение на ПУП – ПРЗ за част от кв. 2а по плана на [жк], гр. Пловдив, като от УПИ ІІ-2230 за обществено обслужване, се образува нов УПИ ІІ-551.106 за обществено обслужващи дейности с привеждане към проектния идентификатор от СГКК по границите на ПИ 551.102 и ПИ 551.103, с ново свободно застрояване и подземно застрояване, за зона Смфп, матрица с устройствени показатели за зона „Смфп“ – с височина до 15 м, с плътност на застрояване до 70%, Кинт до 3,5, озеленяване над 20%, указани в матрица със син цвят в плана за застрояване.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт в частта на установените задължения за ДНИ за съответните периоди, АС-Пловдив е посочил, че липсват представени документи от „ПГ Металс трейд“ ЕООД за извършване на обезценка на придобитите имоти при спазване на приложимите счетоводни процедури и изисквания във връзка с твърдяното „отстъпено право на строеж“. Мотивирал е извод, че нито юридически, нито счетоводно е допустимо собственикът „сам на себе си“ да учреди суперфиция, доколкото няма различен от собственика негов носител. Според съда пазарната стойност на процесната суперфиция, изготвена в експертна оценка от 14.07.2016 г., е използвана, за да се намали отчетната стойност на имота, но не е допустимо да се намали балансовата стойност на земята, тъй като липсва валидна сделка, която да поражда нов икономически актив или пасив. Съдът се е аргументирал, че стойността на суперфицията не може да бъде счетоводен коректив за балансовата стойност на земята, доколкото същата може да представлява цена на сделката между две лица - за суперфициара тя е цена за придобиване на нематериален актив, а за суперфициента тя е възнаграждението за отчужденото право, т.е. явява се негов приход. Изложеното е обусловило извод, че доколкото не е налице основание за обезценка на ДМА, представляващ УПИ II-551.106, съставляващ ПИ 56784.551.102 и ПИ 56784.551.103, такава не е извършена съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти и към момента на подаване на коригиращата декларация вх. № 6609011135/01.06.2018 г. имотът е следвало да бъде деклариран по действителната отчетна стойност, а именно - цената на придобиване, формирана от цената на придобиване на всеки от съставляващите го поземлени имоти с оглед на чл. 13, ал. 1 и ал. 3 ЗСч. В тази връзка съдът е приел, че правилно от страна на органа по приходите е като основа за определяне на задълженията за ДНИ е използвана отчетна стойност на имота в размер на 304 800 лв. Позовал се е на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, като е посочил, че съгласно ал. 4 на същия член, при липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице, а такава възможност е предвидена изрично за случаите на наличие на счетоводни данни, определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство. Съобразил е, че при определяне на данъчната оценка по Приложение № 2 на имота от страна на органа са взети предвид всички данни от попълнените служебно страници по отношение на ПИ 56784.551.102 и ПИ 56784.551.103, от които е образуван УПИ II-551.106 за обществено обслужващи дейности.

Първостепенният съд е споделил извода на административния орган за правилно изчислени дължими лихви за неизпълнение на паричното задължение в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗМДТ.

По отношение на задълженията за ТБО за процесните периоди съдът е съобразил, че таксата се дължи за трите компонента (услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на битови отпадъци в депо или друг и съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване) съгласно чл. 64 ЗМДТ. Приел е, че не е установена нито една от хипотезите за недължимост на таксата за битови отпадъци съгласно чл. 71 от ЗМДТ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за законосъобразност на процесния АУЗД при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, включително и констатациите на в.л. по ССчЕ. Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения АУЗД и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите в обжалвания съдебен акт.

1. По отношение на задълженията за ДНИ, установени с АУЗД:

Задължението за данък възниква еx lege. Когато правният субект е лице по чл. 11 ЗМДТ, когато имотът е обект по чл. 10 ЗМДТ, когато между тях е налице изискуемата правна връзка, задължението за данъка в размерите и в сроковете, определени в закона - чл. 28, ал. 1 ЗМДТ е дължимо. Нито възникването му, нито изпълнението му законодателят е обвързал от издаването на нарочен акт от общината, който при това да е надлежно връчен на задълженото лице. Чл. 4, ал. 2 ЗМДТ изрично установява, че невнесените в срок данъци се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания.

Когато задълженото лице не е получило съобщението по чл. 23 ЗМДТ и не е заплатило в срок задълженията си за данък, органът по приходите, ако на лицето не е извършена ревизия, има правомощието да издаде служебно акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията, в това число и за лихви за забава.

Видно от Договор за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, след проведен търг с тайно наддаване с изх. № ДС-09-10/18.06.2015 г., „ПГ Металс трейд” ЕООД е придобило ПИ с идентификатор 56784.551.103, с площ от 997.00 кв.м., за сума в размер на 152 100,00 лв., без ДДС., а съгласно Договор за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост след проведен търг с тайно наддаване с изх. № ДС-09-11/18.06.2015 г., дружеството е придобило ПИ с идентификатор 56784.551.102, с площ от 1 001.00 кв.м., за сума в размер на 152 700,00 лв., без ДДС.

Така при обща на двата имота цена на придобиване от 304 800,00 лв., дружеството декларира отчетна стойност в размер на 2 693,00 лв., на основание извършена Експертна оценка от 14.07.2016 г., от сертифициран оценител, с едногодишен срок на валидност на оценката. Мотивите на оценителя за драстичното намаление на стойността на имота са, че имотите са утежнени с преотстъпено право на строеж и зона за движение и транспорт. В § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на ЗМДТ е дадено определение за „отчетна стойност” - това е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Аналогично е и определението, съдържащо се в Националните счетоводни стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, СС 4 "Отчитане на амортизациите", т. 2, б. „б”, според която „отчетна стойност” е стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческата цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценена стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Историческа цена е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена (чл. 13, ал. 2 ЗС, в сила до 31.12.2015 г., в настоящия случай имотите са придобити на 18.06.2015 г. ).

Дълготрайните материални активи (ДМА), вкл. земите, се отчитат съгласно СС16 Дълготрайни материални активи. Първоночално всички ДМА се оценяват по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. (т.4 от СС16). Когато ДМА не са придобити чрез покупка, първоначалното им оценяване става по следните начини (т. 4.7. от СС16): по себестойност - ако са създадени в предприятието; по справедлива стойност - ако са получени в резултат на безвъзмездна сделка; по оценка, приета в съда (плюс всички преки разходи) - ако са получени в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон.

В конкретния случай „ПГ Металс Трейд” ЕООД придобива земите чрез покупка, което означава, че първоначалното им оценяване трябва да се извърши по цена на придобиване. Цената на придобиване се формира не само на базата на документите (договорите) за покупко - продажба на недвижимите имоти, но и на база на всички свързани преки разходи, необходими за привеждане на актива в работно състояние. Същата тази отчетна стойност, по която активите се водят счетоводно в дружеството, следва да се посочи и в Декларацията по чл. 14 ЗМДТ, която „ПГ Металс Трейд” ЕООД е имало задължението да подаде в двумесечен срок от дата на придобиване на имотите. Дружеството е отразило имота в сметка 201 (земя, терени), а не в сметка Инвестиционни имоти (видно от приложените движения по партиди на тази сметка), от което следва, че отчитането се извършва съгласно СС16. Следователно цената на придобиване по смисъла на СС16 и отчетната стойност, по която първоначално е заведен актива при покупката и отразен в аналитичната оборотна ведомост, трябва да са еднакви по стойност. Цената на придобиване би могла да се промени, но след първоначално признаване на активите, тъй като тогава всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка (т. 7.1 от СС16). Именно затова отчетната стойност на активите може да бъде цената на придобиване при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценена стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Цената на придобиване на актива се намалява и в случаите, когато има натрупана загуба от обезценка (т. 7.1 от СС16). Обезценката на активите се отчита съгласно СС36 „Обезценка на активи“, където са определени правилата и процедурите за намаляване на балансовата (преносната) стойност на активите, когато тя превишава тяхната възстановима стойност, каквито документи не са представени.

Нито от Експертната оценка, нито от счетоводните документи на дружеството се установява, че на 14.07.2016 г. е „отстъпено право на строеж”. Правото на строеж е ограничено вещно право, по силата на което едно лице може да построи сграда (постройка) върху чужда земя и да стане изключителен собственик на постройката, но не и на земята. По силата на чл. 92 от Закона за собствеността (ЗС) правата на собствеността върху земята и постройката са в единство, освен когато, съгласно чл. 63 от същия закон е дадена възможност за разграничаване на две вещни права, когато едно лице е носител на правото на собственост върху терена, а друго лице е собственик на постройката (правото да построи) върху същия терен. Фактически вещното право на строеж (наречено още суперфиция) се учредява от собственика на земята в полза на строителя или инвеститора да построи сграда върху чужд имот и поради тази причина няма право на строеж върху собствена земя. Ако собственик реши да застрои свой терен, то тогава няма отделно вещно право на строеж, тъй като той просто осъществява правата си на собственик. Вещното право на строеж по своята същност е самостоятелно ограничено вещно право върху чужда вещ.

В случай, че е учредено вещно право на строеж в полза на друго лице, а „ПГ Металс Трейд” ЕООД запазва собствеността върху земята, то би трябвало да издаде фактура и да отчете приходи от преотстъпеното право, а теренът като цял, остава в баланса на „ПГ Металс Трейд” ЕООД. Липсват приложени документи (нотариален акт), от които да е видно учредяването на право на строеж и кое е лицето, което е придобило това право на строеж.

Отделно от горното, приложената Експертна оценка е със срок до 14.07.2017 г. за счетоводна отчетност, а Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ за настъпила промяна на декларирано обстоятелство, в която е посочена отчетна стойност на имота 2 693,00 лв., подадена от „ПГ Металс Трейд” ЕООД на 01.06.2018 г., когато експертната оценка вече не е валидна. В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи. Според чл. 20 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно Приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ (изм. ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2011 г.) данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по - високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.

Видно от приложените документи за собственост към подадените Декларации по чл. 14 от ЗМДТ, придобитите недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, [улица], с идентификатор 56784.551.103 и идентификатор 56784.551.102, представляват незастроени земи. Същите са преобразувани със Заповед № 150А3232/08.12.2015 г., издадена от Кмета на Община Пловдив, с която е одобрено изменение на ПУП-план за регулация и застрояване за част от кв. 2а по плана на кв, „Христо Ботев-север“ гр. Пловдив, като от УПИ II-2230 общ. обслужване и се образува нов УПИ II-551.106 общ. обсл. дейности, с привеждане към проектния идентификатор от СГКК по границите на ПИ 551.102 и ПИ 551.103.

Споделя се от настоящия касационен състав изводът на АС-Пловдив, че задълженията за ДНИ по отношение процесните имоти са определени законосъобразно въз основа на данъчната оценка (304 800 лв.), която се явява по-високата между отчетната стойност на нежилищния имот и данъчната оценка съгласно приложение № 2 за нежилищен имот. Следователно данъчните задължения по отделно за всяка от годините в периода 01.01.2018 г. – 31.12.2023 г. са определени в съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ.

Правилно първостепенният съд е приел, че 5 -годишната давност за процесните години не е изтекла към датата на издаване на процесния АУЗД. На основание чл. 172, ал. 2 ДОПК давността е прекъсната на 22.12.2023 г. с издаване на Акт за установяване на задължение по декларация № 2897-1/22.12.2023 г. От прекъсването на давността е започнала да тече нова давност.

Следователно, правилно АС – Пловдив е приел, че АУЗД в частта относно задълженията за ДНИ за съответните периоди е материалнозаконосъобразен.

2.Във връзка с установените с АУЗД задължения за ТБО за съответните периоди:

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. АС – Пловдив е обсъдил задълбочено доказателствата и е формирал правилен и обоснован извод за материална законосъобразност на АУЗД в посочената част.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 9 ЗМДТ, с решение № 80, взето с Протокол № 6 от 04.03.2003 г. Общински съвет - Пловдив е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (НОАМТЦУТОП).

Предпоставките, при наличието на които възниква задължението за такса за сметосъбиране и сметоизвозване и таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, са правният субект да е лице по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ, каквото задължено лице се явява „ПГ Металс Трейд” ЕООД съгласно декларациите по чл. 14 ЗМДТ. Общинският съвет да е определил размер на таксата по услугата и същата да е фактически предоставяна от общината (Решение № 506, взето с протокол № 22 от 20.12.2012 г. на Общински съвет - Пловдив, а за периода 2020 г. - 2023 г., съобразно промилите приети с Решение № 388, взето с протокол № 21 от 28.12.2019 г. на Общински съвет – Пловдив), заповеди за определяне границите на районите и видът на предоставяните услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване на кмета на общината. В случая Община Пловдив е оператор на Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на [населено място], както и на Депо за неопасни отпадъци и Инсталация за биологично разграждане по закрит способ с местоположение на площадката в [населено място], Община Раковски, с надлежно издадени комплексни разрешителни за осъществяване на съответните дейности по изграждане и експлоатация на инсталациите и съоръженията. Обосновано първостепенният съд е ценил представените писмени доказателства – сключените договори за възлагане на обществена поръчка между Община Пловдив и „КМД“ ЕООД за територията на район „Централен“, район „Център-Запад“ с предмет „услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци и машинно поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в Община Пловдив“,в изпълнение на които са налице съставени протоколи – маршрутни графици и схеми за сметосъбиране и сметоизвозване на смесен битов отпадък, маршрутни графици по поддържане на чистотата - машинно метене, машинно миене и ръчно метене, на териториите за обществено ползване за процесните години. Отделно от горното, не е установено дружеството да е подавало декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване поради неползване на имота за процесните периоди 2018 г. – 2023 г.

На следващо място, услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци от ползването му. Освобождаване от заплащането на такса за една от образуващите ТБО услуги изисква своевременно деклариране на това обстоятелство. Поради това, при доказана престация на услугите, са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимите имоти. В тази връзка не може да бъде възприето като основателно твърдението на касационния жалбоподател.

Следва да се съобрази, че за понятието „битовите отпадъци“, разбирането е, че те се определят като отпадъци от домакинства и отпадъци от други източници, като например търговия на дребно, администрация, образование, здравни услуги, настаняване, заведения за хранене и други услуги и дейности, които са подобни по естество и състав на отпадъците от домакинствата /така и възприетата от националния законодател дефиниция в § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ/. Разбирането е и, че „битовите отпадъци включват, наред с другото, отпадъци от поддържането на паркове и градини, като листа, окосена трева и подрязани клони, и отпадъци от почистването на пазари и улици, като съдържанието на кошчетата за боклук и боклук, събран след метене, с изключение на материали, като пясък, камъни, кал или прах“, като е посочено в съображение 10 от Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на съвета от 30 май 2018г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците.

Задължено за заплащането на ТБО лице, е собственикът на имота /чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ/, което не влиза в противоречие с понятието „притежател на отпадъци“, респ. принципът „замърсителят плаща“, а отделно от това дейностите по „поддържане чистотата на уличните платна, площадите, алеите и парковете и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване“, безспорно съставляват дейности по „управление на отпадъците, по смисъла на легалното определение дадено в чл. 3, § 1, т. 9 от Директива 2008/98/ЕО. Така в Решение на СЕС от 30 март 2016г. по дело С-335/16, т. 24 изрично е прието, че „Съгласно член 14 от Директива 2008/98 и в съответствие с принципа „замърсителят плаща" разходите за управлението на отпадъци се понасят от първоначалния причинител на отпадъците или от настоящите или предишните притежатели на отпадъците. Притежателите на отпадъци са обвързани с това финансово задължение поради участието им в създаването на посочените отпадъци (вж. по аналогия решения от 24 юни 2008 г., Commune de Mesquer, C-188/07, EU:C:2008:359, т. 77 и от 16 юли 2009 г., Futura Immobiliare и др., C-254/08, EU:C:2009:479, т. 45).

В решение по дело С-254/08 в т. 46 изрично е прието, че „що се отнася до финансирането на разходите за управление и обезвреждане на битовите отпадъци, доколкото това е услуга, колективно предоставяна на група „притежатели", по силата на член 15, буква а) от Директива 2006/12 държавите-членки са длъжни да гарантират, че по принцип всички ползватели на тази услуга в качеството им на „притежатели" по смисъла на член 1 от същата директива понасят колективно общия размер на разходите за обезвреждането на посочените отпадъци.“, като е прието, че при положение, че „определянето на точния обем битови отпадъци, които се предават за събиране от всеки „притежател", често е трудно, а и скъпо“, е допустимо „използването на критерии, които се основават на производствения капацитет на „притежателя", изчислен в зависимост от площта на ползваните от него недвижими имоти, както и от предназначението им, от една страна, и/или на естеството на произведените отпадъци, от друга, може да позволи да се изчислят разходите за обезвреждането на тези отпадъци и да се разпределят между отделните „притежатели", доколкото тези два параметъра могат да се отразят пряко на размера на посочените разходи“ /т.49 и т.50/.

С оглед на горното, правилен е изводът на АС – Пловдив за материална законосъобразност на АУЗД и в частта относно установените задължения за ТБО за съответните данъчни периоди.

По изложените съображения касационният състав приема, че решението не е засегнато от наведените в жалбата касационни основания и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане, право на разноски има ответникът, комуто се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 евро.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение