Определение № 2544 от 27.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез процесуалния представител старши инспектор Б. З. в ТО Благоевград при ТД София на КОНПИ, Обжалва се определение № 50227 от 22.02.2023 г.,, постановено по гр. д. № 2152/2021 г. на Върховен касационен съд (ВКС), III г.о. с което при прекратяване на производството поради отказ от исковете по чл.154 ЗПКОНПИ, ищцовата Комисия е осъдена да заплати на бюджета дължимата държавна такса,както и разноските на ответника по иска К. Д. К. в размер на 2112,68лв на основание чл.78, ал.4 ГПК.Определението е обжалвано в тази част с оплакване за неправилност. Като се позовава на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 5 от ДОПК жалбоподателят поддържа ,че е присъдено нещо недължимо. Не е постъпило писмено становище от насрещната страна. Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следното: С обжалвания акт е прието, че по аргумент от чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ се дължи заплащане на държавна такса, поради това държавна такса се дължи и при десезиране на съда по реда на чл. 233 ГПК. Горепосочената разпоредба е идентична с чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) и предвижда, че с решението си съдът присъжда държавна такса и разноски в зависимост от изхода на делото.Специалният закон не съдържа норми, обосноваващи освобождаване на някоя от страните по това производство от заплащане на държавни такси.Доводът на частния жалбоподател, че Комисията е освободена от заплащане на държавна такса по силата на чл. 84, т. 1 ГПК, е неоснователен - изложени са съображения, че КОНПИ е публично държавно учреждение. Вземането, предмет на делото по исковете на ЗПКОНПИ (отм.), обаче е частноправно. Разпоредбата на чл. 157 ЗОНПИ е идентична с тази на чл. 78 ЗОПДНПИ (отм.) и разрешението не може да бъде различно. Нормата на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ гласи, че при завеждане на иска държавната такса не се внася предварително, което не означава, че такава такса не се дължи от ищеца изобщо, нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на бюджета на съдебната власт в случай, че искът е неоснователен или е извършен отказ от него. Съгласно установената практика на ВКС /опр. № 13 от 12.01.21 по ч. г. д. № 3107/20, IV ГО, реш. № 54/13.05.19 по г. д. № 4866/16, IV ГО, реш. № 147/16.09.19 по г. д. № 1998/18, IV ГО, реш. № 191/15.02.21 по г. д. № 4768/19, IV ГО, опр. № 653 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 228/2024 г., III г. о., и др./ на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ /идентичен на чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм., / при отхвърляне на исковете на Комисията се присъжда дължимата държавна такса по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г. о.