Определение № 14 от 03.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 99/2014 г.

Производството пред ВКС е образувано по искане на Председателя на РС-Велико Търново за възлагане разглеждането на нахд № 1889/2013 год. по описа на същия съд на друг, еднакъв по степен съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд по съображенията, съдържащи се в разпорежданията на съдиите-докладчици по него. Върховният касационен съд, III-то н.о., за да се произнесе, съобрази следното: Определените по реда на случаен избор съдии-докладчици по нахд № 1889/2013 год. на Великотърновския районен съд, на които е било възложено за разглеждане жалбата на А. Й. Д. срещу наказателно постановление № 1819/13 от 16.09.2013год. на Началника на сектор “Пътна полиция“ към ОДМВР-гр. В.Търново, с коeто на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба" в размер на сто лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, са се отвели на основание чл. 29, ал. 2 НПК като са изложили съображения, че тъжителката е съдия във Великотърновския районен съд. Според докладчиците посоченото обстоятелство би могло да породи съмнения за предубеденост пряко или косвено от изхода на делото. При изложените съображения е очевидно, че РС-Велико Търново не може да образува състав, което наред с императивния характер на чл. 42, т. 2 от НПК, налага промяна на местната подсъдност чрез изпращане на делото за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд. Предвид горните обстоятелства и обезпечаването на обективен наказателен процес с оглед приетите основания за отводи на съдиите от РС-Велико Търново се налага делото да се изпрати за разглеждане и решаване на РС-Плевен, отчитайки разстоянието между двете населени места и съществуващите транспортни връзки. Воден от изложените съображения и на основание чл. 43, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение