Определение № 50321 от 28.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1014/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С определение № 134/28.03.2022г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд е оставил без разглеждане молба с вх.рег.№ 260016 от 05.01.2022г., подадена от М. П. У. чрез адвокат К. от АК Я., за отмяна на основание чл.303, ал.1 т.4 ГПК на влязлото в сила решение №62 от 05.10.2021г. на Ямболски окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 212/2021г., с което е потвърдено решение №260267 от 08.06.2021г. на Ямболски районен съд, като е прекратил производството по настоящото гр.д. № 1014 по описа за 2022г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение.С определението Върховният касационен съд е осъдил М. П. У. с ЕГН [ЕГН] да заплати на А. Я. М. с ЕГН [ЕГН] разноски за настоящото производство в размер 1000лв. Против това определение е подадена частна жалба от М. П. У., по която е било образувано ч.гр.д.№1999/2022г. по описа на Трето гражданско отделение на ВКС. Производството по това дело е приключило с влязло в сила определение, с което е потвърдено определение № 134 от 28.3.2022 г, постановено по гр.дело № 1014/22 г на ВКС, Трето ГО. В подадената от М. П. У. частна жалба, предмет на ч.гр.д.№1999/2022г., е инкорпорирана и молба по чл.248 ГПК с искане ВКС да измени определение № 134/28.03.2022г., постановено по гр.д.№1014/22г. в частта за разноските, като намали като прекомерни извършените такива в производството за адвокатско възнаграждение от ответника по молбата А. Я. М.. По тази молба компетентен да се произнесе, както е констатирано и в определението, постановено по ч.гр.д.№1999/2022г., е съставът, постановил акта, чието изменение се иска. Тази молба е предмет на настоящото производство по реда на чл.248 ГПК. Доколкото същата е инкорпорирана в частната жалба на М. П. У. и препис от последната е връчен на А. Я. М. с даден срок за отговор, повторно връчване по разбиране на настоящия състав не се дължи. Видно от данните по приложеното ч.гр.д.№1999/2022г. А. Я. М. е подал писмен отговор по частната жалба, но не е взел становище по допустимостта и основателността на искането по чл.248 ГПК. Искането за изменение на определението в частта за разноските е направено в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1, пр. 1 от ГПК, посочен в разпоредбата като „срок за обжалване“. Самото искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК също е направено своевременно. Ответникът по молбата за отмяна е направил своето искане за присъждането на направените от разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и е представил доказателства за тях с отговора си на молбата за отмяна. Преписи от този отговор и приложенията му, съгласно ГПК, не се връчват на молителката, поради което последната не би могла да направи искането си за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание и обявяването на определението, с което по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата й за отмяна е оставена без разглеждане (респ. - делото не е внасяно за разглеждане и в открито съдебно заседание) и са присъдени тези разноски. Тъй като молителката не иска присъждане на разноски в своя полза, не е необходимо тя да е представила списък на разноските - предвид разпоредбата на чл. 80 от ГПК - с оглед процесуалната допустимост на искането й по чл. 248, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК. По изложените съображения, съдът намира това искане за процесуално допустимо. По същество, молбата е основателна и като такава следва да се уважи. Съображенията за това са следните: Материалният интерес по отношение на ответника по молбата за отмяна е 2762,97 лв., от които главница 1806,07лв. и лихви в общ размер 956,90лв (с влязлото в сила решение, чиято отмяна е искана от молителката, са отхвърлени претенциите й ответникът М. да бъде осъден да й заплати сумата 1806,07лв., представляваща дължимо годишно арендно плащане за стопанската 2017/2018г. и за стопанската 2018/2019г. за ползването на 92,70 дка земеделски имоти в землището на [населено място], общ.С., обл.Я., по договор за аренда на земеделска земя от 27.08.2015г., лихва за забава в размер на 72,57лв. върху главницата за стопанската 2017/2018г. и лихва за забава в размер на 126,22лв. върху главницата за стопанската 2018/2019г., както и лихвата за забава в размер на 404,50лв. върху заплатена главница за стопанската 2015/2016г. и лихвата за забава в размер на 353,61лв. върху заплатена главница за стопанската 2016/2017г.). С оглед това, и тъй като делото не е разглеждано в открито съдебно заседание, приложими в случая са разпоредбите на чл. 9, ал. 4, изр. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т.2 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за М., предвид и § 1 от ДР на същата наредба. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за защитата на ответника по молбата за отмяна, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т.2 от наредбата, възлиза на 656,43лв. общо, а редуциран съгласно чл. 9, ал. 4, изр. 1 от наредбата - на 303лв. Присъденият с определението размер разноски за адвокатско възнаграждение е 1000лв. При отчитане на посочения минимален размер по наредбата, при съобразяване извършената от процесуалния представител работа по организиране на защитата, липсата на осъществено процесално представителство в открито съдебно заседание с оглед резултата и правото на свободно договаряне, съдът намира, че присъдените разноски са прекомерни, поради което е налице основание за тяхното намаляване до размер 500лв. Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение