Определение № 433 от 16.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 871/2023 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на „Хелио- Тур-С“АД, с която се иска отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т.1 и т.4 ГПК на влязло в сила решение № 15/ 01.04.2019г. на Окръжен съд - Ямбол, постановено по гр. д. № 107/2017г., /потвърдено с решение № 99/20.09.2019г. по в.т.д. № 179/2019г. на Апелативен съд – Бургас/, влязло в сила на 02.07.2021г., с което е признато за установено по реда на чл.422 ал.1 ГПК, че в полза на „ДЖИ ЕНД ДЖИ – 90“ ЕООД, [населено място], съществува парично вземане към „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД за сумата 170 000 лв., произтичащо от запис на заповед с дата на издаване - 11.06.2016 г. и падеж – 15.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2017 г. до окончателното му изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 538/2017 г. на Районен съд – Елхово. Ответникът, „ДЖИ ЕНД ДЖИ – 90“ ЕООД, поддържа, че не са налице основания за отмяна на атакуваното решение. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като извърши проверка по реда на чл.307, ал.1 ГПК, приема следното: В молбата за отмяна се твърди, че на 13.06.2016г. страните са подписали споразумителен протокол, че задължението за продажната цена от 1 500 000 лева по сключен между тях предварителен договор /за което има издаден в полза на продавача запис на заповед/ ще бъде прихванато със задълженията, които дружеството продавач „Хелио- Тур-С“ АД има към купувача „ДЖИ ЕНД ДЖИ – 90“ ЕООД, възлизащи на 1 670 000 лева, като изрично е посочено, че остават дължими само още 170 000 лева. Същевременно два дни преди това – на 11.06.2016г., вписаната като представител на „Хелио- Тур-С“АД /от 31.03.2016г. до 17.06.2016г./ З. И. е издала от негово име в полза на „ДЖИ ЕНД ДЖИ – 90“ ЕООД два записа на заповед, всеки за сума от 170 000 лева /наименовани от молителя и като „два екземпляра“/, въпреки че дружеството – молител има само едно задължение в размер на 170 000 лева. В единия запис на заповед /въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 538/2017 г. на РС – Елхово/ под подписа е изписано „З. А. И.- изпълнителен директор“, а в другия запис на заповед, приложен към споразумението от 13.06.2016г. /въз основа на който на 06.02.2018г е издадена заповед за изпълнение. по ч. гр. д. № 82/2018г. на Районен съд – Елхово; приложен и по заведената от купувача „ДЖИ ЕНД ДЖИ – 90“ ЕООД искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД/ под подписа е обозначено само „З. А. И.“. Молителят поддържа, че дължи плащане само по втория, а не и по първия запис на заповед, с оглед споразумението от 13.06.2016г., в което се говори за едно задължение от 170 000 лева по точно определен запис на заповед - приложения към споразумението. Налице е позоваване и на разпита на З. И. като свидетел по н.о.х.д. № 2597/2019г. на СГС, проведен в о. с. з. на 09.12.2022г., на който тя е заявила: „както казах, спомням си, че съм подписала една заповед за сумата от 170 000 лева…“. Дружеството – молител иска отмяна на атакуваното решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че на 09.12.2022г. е узнал нови обстоятелства от съществено значение за спора, разрешен с влязлото сила решение, а именно, че З. И. е издала на 11.06.2016г. един запис на заповед за една сума от 170 000 лева в два екземпляра и, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 538/2017 г. на РС – Елхово, е издаден за несъществуващо задължение на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД към „ДЖИ ЕНД ДЖИ – 90“ ЕООД. Същевременно се поддържа, че е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като решението, чиято отмяна се търси, е влязло в сила, след влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 82/2018г. на Районен съд – Елхово, като е налице позоваване на идентичност на двете частни дела - по ч. гр. д. № 538/2017 г. и по ч.гр.д. № 82/2018г. на РС – Елхово, по които са издадени заповедите за изпълнение, и доколкото едната заповед е „потвърдена с решението“, то по отношение на него е налице соченото основание за отмяна. Молбата за отмяна е недопустима. Съгласно чл.305, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК следва да се подаде в тримесечен срок от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Дружеството молител е издател на двете записи на заповед от 11.06.2016г. и страна по споразумението от 13.06.2016г., по което е бил приложен единият запис на заповед. С оглед на това, настоящият състав приема, че молителят е знаел за посочените диспозитивни документи от момента на тяхното издаване и следователно и за обстоятелствата, изводими от тяхното съдържание, на които основава молбата си по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложеното, подадена на 09.03.2023г. молба за отмяна на решението на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради новооткрити обстоятелства, е просрочена, като депозирана след тримесечния срок, изтекъл на 02.10.2021г. /предвид влизане в сила на атакуваното решение на 02.07.2021г./. Протоколът от проведения разпит по наказателното дело не представлява писмено доказателство по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а събрани в друго производство гласни доказателства, които вкл. е и недопустимо да бъдат ползвани в гражданския процес. Доколкото отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения на изчерпателно посочени в чл.303, ал.1 ГПК основания, сред които не попадат гласните доказателства, молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е недопустима и в тази й част, още повече, че чрез свидетелските показания се иска доказване на обстоятелства, които са били известни на страната към момента на подписване на двата записа на заповед от 11.06.2016г., изходящи от нея, по отношение на които обстоятелства молбата се явява просрочена. Съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, основанието за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, изисква идентичност в предмета на влезли в сила съдебни решения, който е налице при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който предмет се формира сила на пресъдено нещо. Следователно, твърдения за идентичност в предмета на влязло в сила решение, от една страна, и на заповед за незабавно изпълнение, от друга страна, не се обхващат от основанието по чл.303, ал.1 т.4 ГПК, доколкото заповедта за изпълнение не се полза със сила на пресъдено нещо, което води до недопустимост на молбата за отмяна и на това основание. Поради неспазването на преклузивния срок, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на молбата за отмяна, и основаването й на твърдения, които не попадат в изчерпателно изброените основания по чл.303, ал.1 ГПК, същата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Въпреки изхода на делото, на ответника не се дължат разноски за настоящото производство, тъй като липсват доказателства за извършването им. /посочените като приложения документи към отговора на молбата не са представени/. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение