Определение № 349 от 16.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1241/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Монтанския окръжен съд от 25.05.2011 г. по гр.д. № 139/2011, с което е потвърдено решението на Берковишкия районен съд от 24.02.2011 г. по гр.д. № 809/2010, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът [община], представляван от юрк. А. Т., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за необходимостта от вземането на мнение на ТЕЛК, когато изпълнението на заеманата длъжност изрично е посочено като противопоказано в експертното решение, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Г. И. А. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като “сътрудник социални дейности” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 390/19.10.2010 за дисциплинарно уволнение, поради неявяване на работа от 21.09. до 19.10.2010 г. Към момента на уволнението ищецът е бил трудоустроен и работодателят е взел разрешение от инспекцията по труда, но не е искал мнение и не е получил такова от ТЕЛК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че невземането на мнение от ТЕЛК опорочава уволнението на трудоустроен работник, независимо от това дали работодателят е получил разрешение от инспекцията по труда. Обстоятелството, че изпълняваната от работника работа му е противопоказана би имало значение при уволнение поради отказ на работника да заеме предлагана му подходяща длъжност или при отсъствието на такава длъжност. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение