Определение № 50057 от 14.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 690/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. С. П. срещу решение №5/04.01.2022г., постановено по в.гр.д. №20214100500166 по описа за 2021г. на Окръжен съд- Велико Търново, с което е отменено решение №10/06.01.2021г., постановено по гр.д. №2199/2020г. по описа на РС-Велико Търново и е отхвърлен предявеният от касатора против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника подробно описаните суми. В изложениета по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя правни въпроси, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд и са обусловили решаващите му правни изводи, вкл. „След като изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, при настъпила перемпция, валидно ли е действие на цесионер, който не е конституиран като взискател, да поиска извършване на изпълнително действие и да породи правни последици с прекъсване на давността?“ и „Следва ли да е налице висящо изпълнително дело, за да е валидно изпълнителното действие, което е поискал взискателя да породи правни последици с прекъсване на давността?“, като счита, че въпросите са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Настоящият съдебен състав констатира, че е образувано тълкувателно дело №2/2023г. на ОСГТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по множество въпроси, включително по въпроса „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“. Поставеният за решаване въпрос има преюдициален характер за настоящото дело, поради което са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.7 вр. чл.292 ГПК за спиране производството до постановяване на тълкувателно решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК