Определение № 3 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1233/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 333406 от 30.06.2021г. на „ТСК-АКТИВ” ЕООД за изменение определение № 60258 от 09.06.2021г. по гр.д.№ 1233/2021г. на ВКС, II г.о., в частта му за разноските, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК се прави възражение за прекомерност на присъдените на ответника по касация Сдружение „Туристическо дружество Рилски турист” разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. и се иска те да бъдат намалени до размер на 500 лв. Ответникът по молбата е подал писмен отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 12192 от 27.10.2020г., постановено по в.гр.д. № 5309/2019г. на Софийския апелативен съд, с което „ТСК-АКТИВ” ЕООД е осъдено на основание чл.30, ал.3 ЗС да заплати на Сдружение „Туристическо дружество Рилски турист” сумата 37 600 лв. С определението касаторът е осъден да заплати на ответника по касация сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер, който в случая с оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 е 1243,50 лв., а не 500 лв., както счита молителят. Настоящият състав на ВКС намира, че в случая заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. за реализираната от процесуалния му представител защита в производството по чл.288 ГПК не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на спора, поради което не следва да бъде намалявано. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.,