Определение № 329 от 01.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3341/2018 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на [фирма], [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски районен съд № 961/ 20.03.2018 г. по гр.д.№ 18835/ 2017 г., с което молителят е осъден да заплати на Г. А. Б. 21 011,40 лв – неизплатено трудово възнаграждение за период юли – септември 2017 г. със законната лихва върху тази сума от 27.11.2017 г. и 2 500 лв разноски по делото, а в полза на бюджета на съдебната власт – 840,46 лв държавна такса за производството. Молителят поддържа, че решението на районния съд е постановено при признание на иска, направено от Г. У., в качеството му на управител на [фирма]. Към момента на признанието обаче представителните права на У. по отношение на дружеството били прекратени, тъй като върху предприятието на търговеца бил вписан особен залог, кредиторът по който бил пристъпил към изпълнение и назначил друг управител – Л. Д.. Счита, че при тези обстоятелства има право да поиска отмяна на влязлото в сила решение съгласно чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Ответната страна Г. А. Б. не взема становище. Съдът констатира, че молбата е подадена на 25.07.2018 г. Няма данни молителят да е узнал за решението преди 25.04.2018 г., поради което следва да се приеме, че срокът по чл.305 ал.1 т.5 ГПК е спазен. Делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание. По изложените съображения съдът