Определение № 60149 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3160/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, вр. чл. 407, ал. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба на П. И. К. от [населено място], чрез адв. М. З. от АК – С., против разпореждане № 2191 от 20.07.2021 год. по въззивно гр. д. № 104/2021 год. на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение молбата му за издаване на изпълнителен лист за присъдената сума в размер на 25 200 лева, заедно със законната лихва, въз основа на невлязлото в сила решение на въззивната инстанция по същото дело. Жалбоподателят поддържа, че ответникът МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – гр. Перник не попада под предметния обхват на ограничителната разпоредба по чл. 243, ал. 2 ГПК, която предвижда недопустимост на предварителното изпълнение на невлязло в сила решение срещу изчерпателно изброен кръг правни субекти. Иска отмяна на обжалваното разпореждане и вместо него да бъде разпоредено издаването на изпълнителен лист за присъденото обезщетение съгласно въззивното решение. Върховният касационен съд в настоящия си състав, като взе предвид доводите на жалбоподателя, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения: Съгласно правилото на чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК, на принудително изпълнение подлежат невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища. Разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК е специална и предвижда недопустимост на предварителното изпълнение на невлязло в сила решение срещу изчерпателно изброен кръг правни субекти - държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията/. Целта на законодателя е да изключи точно определен кръг правни субекти, а не изобщо всички лечебни заведения с държавно и/или общинско участие. Видно от осъществената служебна справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията, ответникът МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД - гр. Перник е акционерно дружество, учредено по реда на Търговския закон. Същото не е създадено от държавата по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ и обстоятелството, че получава средства за финансиране от държавния бюджет, само по себе си не го прави лечебно заведение със статут по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ. Не са вписани обстоятелства, които да сочат, че болницата е лечебно заведение към висше училище и Министерство на здравеопазването, нито по делото са представени доказателства в този смисъл. С оглед изложеното, изводите на Апелативен съд – София са неправилни. МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД - гр. Перник не е субект, който се ползва със закрилата на чл. 243, ал. 2 ГПК и извършеният отказ да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Водим от горното настоящият състав на ВКС, II г. о.