Решение № 15759 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3235/2014 г.

Решение № 15759 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3235/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "ВТР" ЕООД моли да бъде отменено решение № 29/8.01.2014 г. по адм. д. № 1172/2013 г. на АС-Варна, с което е отхвърлена жалбата против РА № 031203061/4.12.2012 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с който са определени задължения по ЗКПО за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. общо 19 099,20 лв с лихви и задължения по ЗДДС за периода м. 12.2009 г., м. 6, 8 и 11.2010 г. и м. 1.2011 г. общо 39 126,67 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Касаторът е подал и частна жалба против решението в частта, с която жалбата против РА е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото в частта за определени задължения по ЗДДС за м. 5.2010 г., м. 2 - 3, 8 и 12.2011 г. и м. 1 - 2.2012 г. Поддържа, че решението в тази част е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Моли в тази част решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато на съда за постановяване на решение по същество за тези периоди. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна по съображения в писмено възражение моли решението в частта, с която е оставена жалбата против РА без разглеждане и е прекратено производството да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В дадения от съда срок не е подал възражение по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната и частната жалба, и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната и частната жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е оставил без разглеждане жалбата против РА № 031203061/4.12.2012 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 5.2010 г., м. 2 - 3, 8 и 12.2011 г. и м. 1 - 2.2012 г. и е прекратил производството по делото в тази част. Съдът е отхвърлил жалбата против РА № 031203061/4.12.2012 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която са определени задължения по ЗКПО за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. общо 19 099,20 лв с лихви и задължения по ЗДДС за периода м. 12.2009 г., м. 6, 8 и 11.2010 г. и м. 1.2011 г. общо 39 126,67 лв с лихви, определени след проведена по чл. 122 и сл. ДОПК ревизия поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи. Неправилно съдът е оставил жалбата без разглеждане частично и е прекратил производството по делото по нея. Видно от жалбата по административен ред на л. 13 от папка 1 от преписката, в първия пасаж от жалбата е посочено, че се оспорва определеният дължим ДДС и корпоративен данък с лихви за периода 8.10.2009 г. - м. 3.2012 г. по ЗДДС и за периода 15.09.2009 г. - 31.12.2011 г. по ЗКПО, а това са целите ревизирани периоди. В искането в жалбата е посочено, че настоява да бъде отменен РА в обжалваните части. Според чл. 145, ал. 1 ДОПК жалбата по административен ред трябва да съдържа посочване на акта, против който се подава, в какво се състои искането и подпис на подателя. В ДОПК няма изискване в жалбата изчерпателно да се посочат доводите за незаконосъобразност на РА. В чл. 155, ал. 4 ДОПК са уредени правомощията на решаващия орган по жалбата по административен ред: да отмени изцяло РА или отчасти и в хипотезите на чл. 155, ал. 4, т. 1 и 2 ДОПК може след отмяната на РА да върне преписката за нова ревизия. При тази уредба на обжалването по административен ред от факта, че не са изложени доводи в жалбата по административен ред за незаконосъобразност на РА за някои от периодите неправилно съдът е приел, че липсва жалба за тези периоди. Предвид първото изречение от жалбата РА е обжалван изцяло по административен ред и необосновано съдът е приел, че жалбата е частична. Неправилно съдът е приел, че оставената без разглеждане част от жалбата по т. III в решението на директора на Дирекция "ОДОП"-Варна касае определените задължения в РА за м. 5.2010 г., м. 2 - 3, 8 и 12.2011 г. и м. 1 - 2.2012 г., какъвто диспозитив във решението на директора няма. Съдът следваше да изпълни определението на тричленния състав на ВАС, с което първото прекратяване на производството по жалбата е било отменено и следваше да се произнесе с решение по същество и за тези периоди. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново произнасяне в тази част с решение по същество по спора. В частта, с която е отхвърлил жалбата против РА съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. При разглеждане на делото съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 171, ал. 4 АПК като не е задължил данъчната администрация да представи преписката в цялост. В приложената преписка липсват цитираните в РД 26 акта за установяване на административно нарушение, съставени на ревизираното лице за неиздаване на касови бележки. От тях е приложен само един акт от м. 1.2012 г. Поради неприлагане на актовете съдът не е обсъдил констатациите в РА във връзка с тях и наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Поради погрешната преценка на допустимия предмет на жалбата, с която е сезиран, съдът не е обсъдил констатациите в РА за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК поради неосчетоводяване на фактури от доставчици на ревизираното лице, с които последното има трайни търговски отношения. Пропуските представляват съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Решението като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав изцяло, тъй като разглеждането по същество на жалбата на части води до непълнота на произнасянето по общите факти и обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на ответника да представи пълната преписка по издаване на РА с описи на приложенията към всеки том. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,