Определение № 3718 от 07.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2073/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. К. от [населено място] срещу определение № 11998/20.06.2025 г. по в. гр. д. № 11926/2023 г. на Софийския градски съд, с което са изменени постановените с определение от 23.11.2020 г. /погрешно посочено от 21.11.2020 г. – порок, отстраним по реда на чл. 247 ГПК/ по в. ч. гр. д. № 12099/2019 г. по описа на Софийския градски съд привременни мерки, като Е. Д. К. е осъденa да заплаща на Б. Д. Ф. – П. ежемесечно сумата от 450 лв., считано от датата на влизане в сила на определението до окончателното приключване на делбеното производство, която сума представлява обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес: [населено място], бул. „К. А. Д. - К.“ № 62, [жилищен адрес] ап. № 24, със застроена площ от 110,89 кв. м, заедно с избено помещение № 8, таван № 18 и 1,973 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна по жалбата Б. Д. Ф. – П. е подала писмен отговор, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с влязло в сила определение от 23.11.2020 г. по в. ч. гр. д. № 12099/2019 г. по описа на Софийския градски съд са постановени по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК привременни мерки в делбеното производство като делбеният имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в [населено място], бул. „К. А. Д. - К.“ № 62, [жилищен адрес] е предоставен за ползване от съделителя Е. Д. К., считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата, а делбеният имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е предоставен за ползване от Б. Д. Ф. – П., считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата. При постановяване на тези мерки съдът е осъдил Е. К. да заплаща на Б. Ф. - П. месечно сумата 350 лв. срещу ползването на нейната идеална част от апартамент № 24 по съображения, че двата делбени имота не са равностойни като местонахождение, технически параметри, прилежащи помещения и площ, вследствие на което ищцата ще ползва по-малко от дела й в съсобствеността. С обжалваното определение съдът е уважил претенцията на ищцата до сумата от 450 лв., т.е. увеличил е размера на обезщетението със 100 лв., като се е позовал на приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, и приемайки, че съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 3 ГПК определението, с което съдът се произнася по искането на съделител за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, може да бъде изменено от същия съд. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за правилно. От събраните по делото доказателства е установено, че двата делбени имота не са равностойни като местонахождение, технически параметри, прилежащи помещения и площ. С оглед на това, с влязло в сила определение от 23.11.2020 г. по в. ч. гр. д. № 12099/2019 г. на Софийския градски съд съделителката Е. Д. К. е осъдена да заплаща на Б. Ф. – П. сумата от 350 лв. месечно срещу ползването на нейната идеална част от имота на бул. „К. А. Д. - К.“. В настоящия случай е налице промяна на социално-икономическите условия в страната от датата на влизане в сила на определението, постановено по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, към настоящия момент, поради което правилно въззивният съд е приел, че са налице основанията за изменение на същото, като е увеличил размера на обезщетението, дължимо на Б. Ф. – П., доколкото предоставеният за временно ползване на тази съделителка апартамент в[жк]не съответства на правата й в съсобствеността. Сумата от 450 лв. е определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, като същият се е позовал и на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, където са отчетени средните наемни цени на подобен вид имоти. Предвид изложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответната страна по жалбата сторените от нея разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. С оглед разпоредбите на чл. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да се превалутира, като се присъди 281,21 евро. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,